Инфлацията в еврозоната се е повишила през последния месец на миналата година и би могла да продължи нагоре и през първото тримесечие на тази, което ще отслаби натиска върху Европейската централна банка да започне да понижава лихвените проценти от рекордните им равнища. Декемврийската инфлация в блока на еврото е скочила до 2.9% през декември от 2.4% през ноември 2023-а – на косъм от прогнозираните от икономисти 3% годишно, прекратявайки продължилата шест месеца низходяща тенденция. Ръстът се дължи основно на технически фактори: прекратяване на изплащането на някои правителствени субсидии и цени на енергията, отклоняващи се от базовите стойности.
Тези данни потвърждават предвижданията на ЕЦБ, че инфлационните числа са достигнали минималната си стойност през ноември 2023-а и оттук нататък ще се стабилизират в диапазона 2.5% – 3% до края на 2024-а – доста над целевите 2% годишно. След което ще започнат отново да се понижават през 2025 година.
Известна надежда вдъхва базовият инфлационен индекс, от който е изключен ръста на цените на храните и енергията, който е спаднал от 3.6% на 3.4% през миналия месец. Това предполага, че ценовият натиск продължава да отслабва въпреки скока на общия инфлационен показател. Паричните стратези обаче би трябвало да са бдителни заради месечния скок на цените на услугите с 0.7% и годишните 4%, защото той е тясно свързан със заплатите и вероятно подсказва бързо повишение на доходите, което може да напомпа ценови натиск.
Увеличението на инфлацията в еврозоната идва в момент на сериозен разнобой между изводите на инвеститорите и на паричните стратези относно тенденциите на цените и отражението им за лихвените проценти.
Инвеститорите са направили залози за шест лихвени редукции на ЕЦБ през тази година, като първата очакват още през март или април, защото икономическият спад и умереното повишение на трудовите възнаграждения отслабват инфлацията, което позволява и прекратяване на агресивния възходящ лихвен цикъл.
Паричните стратези обаче опонират, че ценовият натиск остава сериозен и най-важните споразумения за заплатите няма да са сключени до края на първото тримесечие на 2024-а, така че може да се наложи да изчакат до средата на годината, за да се уверят, че инфлацията наистина е под контрол. Някои дори твърдят, че пазарните лихви са се понижили толкова, че на практика инвеститорите са свършили част от работата та ЕЦБ, което би принудило институцията да задържа лихвените равнища високи дори по-дълго, за да постигнат икономическа рестрикция, която охлажда ценовия натиск.
Ключовият източник на тези различия е схващането, че собствените инфлационни прогнози на европейските централни банкери са неадекватни от години, което предполага, че те не разбират напълно как да определят паричната си политика в изключителни обстоятелства. Първоначално ЕЦБ прогнозира само преходно повишение на цените, след това по-ниска върхова стойност и накрая – по-бавен обрат. Инвеститорите твърдят, че институцията има прекалено оптимистично предвиждане за растежа, като посочват и резкия спад на производствените цени – с 8.8% през ноември 2023-а, като доказателство за охлаждане на ценовия натиск. пазарните играчи залагат и на агресивни лихвени редукции на Федералния резерв и смятат ,че ако най-голямата централна банка в света поведе хорото през март или май, то и ЕЦБ ще се постарае да е в синхрон.
Декемврийските прогнози на европейските централни банкери са за 2.6% годишна инфлация през последното тримесечие на 2024-а, 2% през третото тримесечие на 2025-а и накрая – успокояване до 1.9 процента.
Следващото официално съвещание на ЕЦБ е на 25 януари и паричните стратези вече дадоха да се разбере, че промяна на курса на него няма да има.
