Израел ще трябва да продаде облигации с близък до рекордния номинал през тази година, за да финансира войната си срещу Хамас, твърдят официални представители на финансовото ведомство на страната. Тази задача се усложни преди два дни след като кредитният рейтинг на еврейската държава бе намален за първи път в историята. Международната рейтингова агенция „Мудис инвестърс сървис“ понижи оценката на Израел до „А2“ на 9 февруари. И макар тя да остава на доста висока позиция в инвестиционната скала и в момента е еднаква с рейтинга на Исландия и Полша, промяната показва щетите, които нанася конфликтът върху израелската икономика.
Финансовите експерти очакват правителството на премиера Бенямин Нетаняху да разчита основно на дълговите пазари в шекели за реализирането на новите емисии, но ще предлага и повече деноминирани в чуждесткранни валути дългови книжа, най-вече чрез договорени частни сделки.
Тел Авив е под засиления натиск на световната общност, включително и на Вашингтон, да ограничи военните операции в Газа и да облекчи страданията на цивилните палестинци. Сраженията обаче продължават да се ожесточават и израелските военни твърдят, че биха могли да постигнат целите си не по-рано от началото на идната година.
Войната ще „увеличи на практика политическия риск на Израел и ще отслаби изпълнителната власт и правните институции, както и фискалната стабилност“, посочва „Мудис“ в официално изявление по повод на преоценката, направено след затварянето на пазарите за уикенда. И допълва, че „израелското дългово бреме ще е доста по-високо от предвиденото преди конфликта“.
С увеличението на финансовите разходи, израелският кабинет ще работи с един от най-високите бюджетни дефицити за това столетие. Тел Авив смята да емитира повече дълг през 2024-а от която и да било друга година освен 2020-а когато трябваше да харчи ударно, за да овладее последствията от пандемията от КОВИД-19 и карантините, твърдят ексепрти на министерството на финансите.
Анализатори от частния сектор са съгласни с оценките – общият размер на емитираните дългови инструменти ще е около 210 млрд. шекела (58 млрд. щ. долара) – с почти една трета повече отколкото през 2023 година. През 2020-а са били продадени облигации за общо 265 млрд. шекела.
Тежестта ще падне основно върху националния пазар, от който властите по правило попълват 80% от финансовите си нужди, намалявайки зависимостта си от силно променливите чуждестранни капиталови потоци. Главните действащи лица в тази стратегия са израелските пенсионни фондове и други едри институционални инвеститори, които управляват общо спестявания от почти 3 трлн. шекела. Което ще бъде достатъчно за гарантиране на стабилността на израелските кредитни разходи, поне за период от шест месеца, пресмята EFG Asset Management в Лондон.
Правителствените приходи са паднали рязко от началото на конфликта след атаките на Хамас на 7 октомври 2023-а. А разходите се очаква да скочат с еквивалентната на 19 млрд. щ. долара сума през тази година – солиден дял от БВП на Израел от 521 млрд. долара, които ще отидат за плащания за повече военни и отбранителни средства и за програми по възстановяване на опустошените населени места. Въпреки това, официални представители на статистическата служба на страната смятат, че икономическите ограничения ще се облекчат след свиването на обхвата на военните действия и връщането на повече резервисти на работните им места. Те са убедени, че инвеститорите са оптимисти за финансовата перспектива на страната, което ставало ясно от проведените напоследък разговори със САЩ и други страни.
От началото на конфликта с Хамас Тел Авив не е емитирал облигации в чуждестранни валути на пазарите и не бърза да го прави, твърдят експерти. Вместо това правителството е продало дълг в долари, евро и йени в частни сделки, уредени с посредничеството на влиятелни банки като „Голдмън Сакс“ и „Дойче банк“, като книжата са купени от няколко инвеститори. Израел е осъществил най-малко четири подобни операции през януари, включително една рядка облигационна емисия в бразилски реали, която ще се погасява в щатски долари. Общият нетен размер на получените средства е около 1.7 млрд. долара – почти една пета от предвидения за тази година дълг от минимум 10 млрд. долара.
Вътрешните емисии през първите два месеца на тази година трябва да са за над 9 млрд. долара – с 350% повече отколкото през същия период на 2023-а. По оценка на икономисти, Тел Авив ще има нужда от 125 млрд. шекела, за да финансира бюджетния си дефицит и около 85 фмлрд. шекела, за да рефинансира дълговете на падеж.
Израелските пазари са се стабилизирали в известна степен след първите седмици на конфликта и паричните стратези на страната дори понижиха лихвените проценти през януари. Сметката за войната обаче, по оценка на централната банка, ще бъде почти 70 млрд. долара – над 10% от годишния БВП за периода 2023-2025 година.
Тазгодишният бюджет на Израел, който трябва да бъде одобрен от парламента до края на февруари, предвижда дефицит от 6.6% от БВП – над 2% ръст от 2023-а. Този недостиг може дори да се увеличи , ако тежките боеве в Газа се проточат или ако всекидневните схватки с военните от Хизбула в Ливан ескалират.
Доходността на десетгодишните правителствени облигации в шекели се е повишила с почти 0.5% от края на декември, но все пак е под върховите почти 5% в началото на конфликта. Израелските дългови книжа в долари се търгуват при средна възвръщаемост от около 5.6%, показват индексите на агенция „Блумбърг“.
По информация на официални представители на израелското финансово министерство, от продажбата в Бразилия в реали, при която Израел е реализирал дълг за почти 500 млн. долара с падеж през 2027-а, инвеститорите ще получават около 5.3% доходност в доларово изражение. Което е по-евтино от емисия в долари със същия падеж.
През следващите седмици инвеститорите ще държат под око финалната версия на бюджета, която трябва да се гласува от Ксенета. И реакцията им ще зависи от това дали са включени достатъчно мерки за обслужване на допълнителните разходи. Множеството търговци на облигации вече са вкарали в цените понижението на кредитния рейтинг от „Мудис“, която означава, че той ще има слаб ефект при отварянето на пазарите на 12 февруари. Въпреки това, цената за застраховане срещу фалит на Израел, определяна от кредитните суапови контракти, в момента е по-висока отколкото на държави с по-нисък рейтинг като Мексико и Индонезия, което означава, че инвеститорите са доста нервни.
Нетаняху пък посочва, че „икономиката на Израел е силна“, в отговор на решението на „Мудис“, което определя като „необвързано със стопанството, и държащо се изцяло на факта, че страната е във война“. И че кредитната оценка ще се повиши след като израелците победят.
