Парламентът гласува ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество по Проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и Ядрената програма за граждански цели на Република България, подписано в София на 12 февруари 2024 година.
Това стана със 161 гласа „За“ (65 от ГЕРБ-СДС, 52 от „Продължаваме промяната“ -„Демократична България“, 33 от ДПС, 11 от „Има такъв народ“), 56 гласа „Против“ (два – от „Продължаваме промяната“, 33 от „Възраждане“, 17 от „БСП за България“ и четиримата независими депутати), и три гласа „Въздържал се“ (депутати от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“).
Реализирането на новите ядрени мощности ще е от ключово значение за запазване на енергийната сигурност на страната, редуциране на емисиите от парникови газове и намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси по разходоефективен и конкурентоспособен начин, в контекст на целите на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и приоритетите на Европейската сделка.
По време на дебатите по законопроекта отново се повториха основните тези срещу документа, изложени и по време на първо четене на споразумението.
Румен Гечев от „БСП за България“ отново подчерта, че парламентът ратифицира споразумение между два субекта – единият, от които няма нищо общо с фирмата, която трябва да изгражда двата реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Той посочи, че през 90-е години, когато „Уестингхаус“ била американска фирма, тя фалирала. После я купува британска фирма, но и тя се отказва от нея.
След това я купува японската „Тошиба“, която заради нея, по думите на Гечев, също била пред фалит. Накрая „Уестингхаус“ е купена от две канадски фирми, които държат съответно по 41% и 59% от дяловете в нея. Поставяйки въпроса каква е логиката споразумението да е със САЩ, Румен Гечев уточни, че все пак ръководството на „Уестингхаус“ е базирано в Щатите. Но той изрази съмнение, че ако фирмата отново изпадне в несъстоятелност, САЩ ще са в състояние да направят, каквото и да било, за да защитят вложените от България пари по споразумението.
Коста Стоянов от „Възраждане“ обърна внимание, че при споразумението със САЩ не е спазен Законът за обществените поръчки и от парламентарната му група са изпратили питане до Агенцията по обществените поръчки, но все още нямат отговор от нея. Освен това след ратификацията на споразумението, те ще сезират Агенцията за държавна финансова инспекция, тъй като имат съмнения, че то е съставено така, че дава възможности за разпределяне на големи комисиони.
