Обявена е програмата за предстоящия през май тази година 77-ми филмов фестивал в Кан. Конкурсът включва деветнадесет филма, почти всеки от които е подплатен с известно, най-често нашумяло режисьорско име.
Сред участниците има и над 80-годишни – Франсис Форд Копола (филмът „Мегалополис“) и Дейвид Кроненбърг („Плащеницата“). Малко по-млади, но също ветерани в професията – Пол Шрейдер („О, Канада“) и Жак Одиар („Емилия Перес“). Сред дебютантите или сравнително нови имена са шведът Магнус фон Хорн („Момиче с игла“) и французойката Агата Редингер („Див диамант“).
Ядрото на състезанието е съставено от филми на автори от средното поколение,
които имат силна международна репутация и далеч не стъпват на Кроазет за първи път. Това е победителят от миналогодишния фестивал във Венеция Йоргос Лантимос („Видове доброта“) и не по-малко успешният Паоло Сорентино („Партенопе“).
Това са изящният португалски автор Мигел Гомес („Голямата обиколка“) и Кристоф Оноре („Моят Марчело“), който с право се счита за голямо име сред френските режисьори. Това е известният китаец Jia Zhangke („Понесен от прилива“). Това са бразилецът Карим Айнуз („Motel Destino“) и англичанката Андреа Арнолд („Bird“).
В същата категория фестивални фаворити е и Кирил Серебренников, когото Кан открои сред руските режисьори през последните години. Филмът му „Лимонов“ обаче е свързан с Русия главно чрез фигурата на главния герой и е заснет като копродукция в Италия, Франция и Испания. Друга „руска следа“ в състезанието се забелязва във филма на Шон Бейкър „Анора“: в него играят Юра Борисов и Марк Айделщайн.
Като хвърлим бърз поглед на състезателната програма,
„Чиракът“ изглежда един от най-интригуващите филми
(да не се бърка с филма на Серебренников, който участва в програмата на Кан преди осем години). Биографичният филм за Доналд Тръмп е режисиран от Али Абаси, известен с много необичайните филми като „На ръба на световете“ и „Свещеният убиец на паяк“. Има основание да се мисли, че новата работа на режисьора е такава – в противоречие със скучните канони на биографичния жанр. Историята се развива в ранните години от бизнес кариерата на Тръмп и до голяма степен се фокусира върху връзката му с Рой Кон, нюйоркски прокурор, известен с близките си връзки с ултраконсервативния сенатор Джоузеф Маккарти по време на ерата на лова на вещици. Филмът е обявен за саркастичен „разказ за ментор и протеже“.
В допълнение към състезанието, филмовият фестивал в Кан предлага паралелен и често пълен с изненади Un Certain Regard, както и набор от интригуващи извънконкурсни програми. Ще бъдат показани нови творби на французите Леос Каракс, Ален Гирауди, Куентин Дюпийо (неговото „Второ действие“ ще открие фестивала).
Ще има по-малко големи американски филми, отчасти в резултат на стачките в Холивуд.
Въпреки това премиерите на очакваните хитове “Furiosa: Хрониките на Лудия Макс“ на Джордж Милър и „Хоризонти: Американска сага“ на Кевин Костнър ще се състоят.
Премиерата на „Нашествие“ на Сергей Лозница ще се състои в секцията „Специални прожекции”.
Ще бъде ли силен политическият сигнал,
който се чу силно в Берлин и други фестивали тази година в Кан? В интервю за Variety главният куратор на Кан припомни богатата история на фестивала, който никога не е обръщал гръб на политиката, като награди „Железният човек“ на Анджей Вайда за полското движение „Солидарност“ и „Фаренхайт 9/11“ на Майкъл Мур, който осъди американското нахлуване в Ирак. А на въпрос дали можем да видим израелски или палестински филми в официалната програма, Фремо дипломатично отговори, че „нищо не забранява това“.
Фестивалът – едно от най-важните събития в световното кино, е посещаван от много кинозвезди и е популярен начин за кинопродуцентите да започнат новите си филми и да продадат работата си на дистрибуторите, които идват от цял свят. Той се провежда в специално построения за тази цел Фестивален и конгресен център на брега на Средиземно море, в западния край на крайбрежния булевард „Кроазет“. Сградата е построена през 1982 година на мястото на дотогавашното общинско казино, тъй като първоначалната сграда на фестивала не е подходяща за провеждане на големи конференции. Проектът в модернистичен стил е на Хъбърт Бенет и Франсоа Дрюе, а през 1999 г. сградата е разширена с допълнителни 10 хиляди квадратни метра застроена площ. Дворецът има 35 хиляди квадратни метра изложбени зали и 18 прожекционни зали, най-голямата с капацитет 2300 души.
Най-престижната награда, давана в Кан, е „Златна палма“ за най-добър филм. Журито на фестивала, съставено от международна селекция от кинотворци, раздава и други награди като „голямата награда“ (втората по престиж).
