Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, се е обявил против участието на представители на Европейския съюз в церемонията по встъпването в длъжност на руския президент Владимир Путин, съобщи „Украинска правда„. Тя се позовава на изявление на Петер Стано, говорител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, направено по време на брифинг в Брюксел на 6 май.
Стано добавил, че от Кремъл са изпратили покани за церемонията по встъпването в длъжност на Путин до представителствата на мисиите на държавите-членки, както и до представителството на ЕС в Москва. Тържественото събитие ще бъде във вторник, 7 май.
Говорителят уточнил, че в момента се провеждат дискусии с държавите членки на ЕС за това какъв да е най-подходящият отговор. Въпреки че ЕС иска да възприеме единен подход във външната
политика, окончателното решение все още не е взето, добавил Стано, но подчертал, че първият дипломат на ЕС – Жозеп Борел е категорично против това ЕС да участва в утрешното събитие.
От „Украинска правда“ припомнят, че Чешката република, Естония и Латвия вече са потвърдили, че техни представители няма да присъстват на встъпването в длъжност на руския лидер Владимир Путин на 7 май.
Освен това на 25 април Европейският парламент прие резолюция, с която осъди начина, по който
бяха проведени президентските избори в Русия и бе преизбран Владимир Путин. С нея той отправи призив тези избори да не бъдат признавани за законни.
Междувременно от министерството на външните работи на Украйна обявиха, че не виждат причина да признават Путин за демократично избран и за легитимен президент на Русия. Негови представители уточняват, че по време на президентските избори в Русия са били нарушени редица разпоредби в множество международни документи, които са в основата на съвременната система на международните отношения.
„Едно от най-грубите нарушения беше организирането на изборния процес в окупираните
територии на Украйна“, подчертават от външното министерство на Киев и допълват: „Бяха използвани заплахи и изнудване с цел милиони украински граждани да бъдат принудени да участват в изборите“.
Ето защо от външното министерство на Киев призовават чуждите държави, международните организации и обществеността да последват примера им, като не признават резултатите от изборите и Владимир Путин за легитимен президент.
Междувременно руски държавни медии съобщиха, че посланиците на Великобритания и на Франция в Москва са били привикани днес (6 май) в руското външно министерство. По-късно оттам заявиха, че ако на територията на Русия паднат британски ракети, тя ще има право да обстрелва британски военни обекти в Украйна или в друга държава. На френския посланик било заявено, че поведението на Париж е деструктивно и провокативно и води към ескалация на конфликта.
Според анализатори причината за острата реакция вероятно е свързана с изявлението на френския президент Еманюел Макрон от миналата седмица за това, че не е изключено да прати военни в Украйна, в случай че Русия осъществи пробив на фронта и Киев поиска помощ. По отношение на Великобритания причината най-вероятно е изявлението на британския външен министър Дейвид Камерън, че Украйна има пълното право да стреля с британски далекобойни ракети по територията на Русия.
В същото време германският посланик в Русия бе извикан в Берлин за консултации, след като правителството на Олаф Шолц обвини Москва и по-конкретно руското военно разузнаване в кибератака срещу членове на неговата социалдемократическа партия.
Германия е категорична, че няма да изпрати свой представител на обявеното за утре встъпване на Владимир Путин в новия му президентски мандат.
След другите държави, които твърдо отказаха да присъстват на церемонията, са Полша, Естония, Латвия, Литва.
