В брой 73 на списание Banker Special може да прочетете вдъхновяващото интервю с Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. Тук публикуваме без съкращения разговора с Де Бройн, воден от Силвия Джагарова и Калоян Атанасов.
Г-жо Де Бройн, Вие работите за деца като международен служител повече от 20 години в Кот д’Ивоар, Сенегал, Шри Ланка, в централата на УНИЦЕФ в Ню Йорк, в офиса в Брюксел, а сега и в България. Кои са най-трудните и най-интересните предизвикателства, с които сте се сблъсквали досега?
Много трудно предизвикателство беше избухването на епидемията от Ебола в Западна Африка през 2014 г., която беше най-смъртоносната в историята. Случаите бяха повече от 10 000, а жертвите близо 5 000, като децата бяха най-уязвимите жертви на епидемията. Спомням си, че бяхме в надпревара с времето да овладеем и спрем по-нататъшното разпространение на заразата, докато работех на границата между Кот д’Ивоар, Либерия и Гвинея. Аз самата бях бременна в петия месец по това време и също имах лични страхове и притеснения, докато участвах в борбата с тази смъртоносна епидемия.
Един от най-трудните и емоционални моменти за мен беше земетресението и цунамито в Индийския океан през 2004 г., когато работех в УНИЦЕФ Шри Ланка. Когато цунамито удари на 26 декември, бях помолена да ръководя център за реагиране при извънредни ситуации на УНИЦЕФ в най-тежко засегнатия регион на страната (Ампара).
Имаше много пострадали служители на УНИЦЕФ, но нямахме офис там, така че започнахме дейността си от малка къща с още трима души. Работехме ден и нощ, а единственото нещо, което виждахме около нас, беше болка. Имаше толкова много загубени животи и толкова много разруха и опустошение навсякъде. Но беше изключително удовлетворяващо да бъдем част от операцията, да се види въздействието и широкомащабната подкрепа, която УНИЦЕФ успя да мобилизира веднага, още от първия ден.
Ние работим на терен неуморно всеки ден, за да служим на децата и да въплъщаваме това, което представлява логото на УНИЦЕФ: надежда.
Работила съм за намаляване на страданието на деца в или във връзка с въоръжени конфликти – най-вече в качеството ми на международен служител на ООН. Две от дипломите ми са по право – по Международни права на човека и по Хуманитарно право, което ми помага да оставам абсолютно обективна.
Моите мотивация и мисия изключително и безкомпромисно са – и винаги са били – да служа, да защитавам и да се застъпвам за невинни цивилни, по-специално деца и жени.
Харесва ли Ви тук? Срещате ли необходимата помощ от българското правителство, гражданското общество и частния сектор, за да помогнете за подобряването на живота на децата?
Чувствам се благодарна, че бях изпратена в България – красотата на страната е наистина очарователна, всеки ден, когато пътувам за работа, виждам невероятните планини до София. Богатото културно наследство на България, уникалните традиции, спиращата дъха природа и топлината на българското гостоприемство, също са несравними!
Силата на мандата на УНИЦЕФ е, че успяхме да установим много силни партньорства с правителството, частния сектор, академичните среди и бизнеса, за да подобрим живота на децата и младежите. Нашата цел е да създадем истински партньорства със споделена стойност, които съчетават ресурсите и опита на двете страни и едновременно с това увеличават положителното влияние върху развитието на децата и икономическата стойност за бизнеса.
Компаниите в България имат ключов принос за значимите промени на благосъстоянието на децата. Днес силата за извършване на системна промяна вече не принадлежи единствено на правителствата и международните организации, тъй като бизнес секторът разполага с несравними умения, ресурси и обхват. Компаниите, независимо от размера и сектора, играят решаваща роля за оформянето на по-устойчив свят за децата днес и за в бъдеще.
Кои са основните цели, които трябва да постигнете като Представител на УНИЦЕФ в България?
От откриването на офиса си в България преди 20 години, УНИЦЕФ работи неуморно за правата и благополучието на всяко дете в България, като си партнира с националните и местни власти, академични среди, медиите, гражданския сектор и обществеността.
Въпреки значителния напредък на страната в много аспекти, все още има още какво да се подобри за благосъстоянието на децата. Данните показват, че България е на второ място по дял на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване. Остава по-висок и процентът на младите хора, които не се обучават или работят – 15.1% във възрастта между 15 и 29 години, в сравнение със средната стойност в ЕС, която е 11.7 процента.
Миналата година УНИЦЕФ България стартира нова Програма за страната до 2027 г. с амбицията да продължим усилията заедно с нашите партньори да донесем положителна промяна за децата на България, да намалим неравенствата, засягащи децата, и да гарантираме, че правата на всички деца са гарантирани.
Имате нов съвместен проект с известното телевизионно шоу „Като две капки вода“. Бихте ли ни казали нещо повече за това?
Да, благотворителното издание на „Като две капки вода – за всяко дете“ се състоя на 18 февруари, за втора поредна година. Това беше уникален епизод, включващ деца и звезди в дуети в оспорвано състезание в подкрепа на УНИЦЕФ. Тази година обединихме сили за борба с всички форми на насилие и за разширяване на услугите на детските центрове за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила” за семейства и деца, пострадали от насилие в национален мащаб.
Беше много красиво и вълнуващо да се види как България се обедини. Никой не може да промени света сам… През тази вечер видяхме толкова много артисти, знаменитости, деца и хора, обединени за каузата на децата в България. Използвам възможността да благодаря на нашите медийни партньори от НОВА телевизия и на всички деца, известни личности и дарители, благодарение на които ще помогнем на децата, чиито крила са счупени, да полетят отново и да мечтаят.
Какви качества трябва да притежава лидер като Вас, за да работи успешно в областта на правата на човека и правата на детето?
На първо място, имам шанса да работя с екип от прекрасни и много отдадени експерти и професионалисти в УНИЦЕФ България, така че част от ролята ми е да използвам силните страни на различни членове на екипа. Обединяваме техните индивидуални силни страни с цел да постигнем стратегически реформи за децата и да реализираме значимо положително въздействие за тяхното най-добро развитие.
Други аспекти и качества, бих казала, са емпатия, постоянство, устойчивост, умения за оказване на влияние, ангажираност към справедливостта и равенството и способността да вдъхновявате и мотивирате другите към положителна промяна за децата.
