Въведеният преди година с големи заявки и очаквания съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство не работи. По информация на „Банкер“ съдилищата търсят всевъзможни мотиви, за да отхвърлят жалбите срещу прокурорските актове, с които бива постановяван отказ за започване на разследване. В потвърждение на това председателят на районния съд в Бургас Евгени Узунов се обърна към Висшия съдебен съвет с писмо, в което твърди че се очертава противоречива съдебна практика, налагаща образуване на тълкувателно дело във Върховният касационен съд.
Узунов посочва няколко проблема по приложението на новите текстове на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК , общото при които е липсата на яснота за предела на съдебния контрол за обоснованост на прокурорските постановления за отказ за образуване на досъдебно производство. Същевременно е повдигнат и въпросът доколко меродавни могат да са изводите на съда по фактите при невъзможност да се извърши по реда на НПК детайлен анализ за надеждността, достоверността и действителното съдържание на предварителни източници от прокурорската проверка.
„Разпоредбата на чл. 102 от НПК е фокусирана в установяване на конкретен кръг от съществени, релевантни обстоятелства и факти, което гарантира истината за събитието на престъплението и неговия автор, докато с нормата на чл. 213, ал. 5 от НПК се задава един твърде общ и неясен за съдилищата мащаб за съдебен контрол за „обоснованост“ върху постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство. Изложеното създава всякога предпоставки за недостатъчна степен и непълнота на обема на контрола за обоснованост поради изначално ниското ниво на осведоменост за отделните факти, както и предвид неизпълнимата задача за тяхното изясняване чрез способите на предпроцесуална проверка. Неяснотата на обхвата на съдебния контрол за обоснованост, предпоставя виждането за „самоцелна“ и практически непостижима детайлизация относно всевъзможните дебютни фактически версии, обвързани с различни правни квалификации“, изтъква Узунов.
Узунов поставя и проблема как да се разрешава спора за подведомственост при съмнения кой – прокуратурата или съдът, е компетентен да се произнесе по поредното постановление за отказ за образуване на дело.
Считаме, че извънреденият способ за проверка на прокурорските постановления, по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК създава предпоставки за прилагане от горестоящите прокуратури на надзорна стратегия, създаваща аналогия за косвено „поставяне на съда под надзора на съответната апелативна или горестояща прокуратура“. Казаното е не само в остро противоречие с принципите на подведомственост като основни ръководни ориентири за правилното разпределение на функционална компетентност между органите, включени в системата на съдебната власт. Но така очертаните проблеми, породени от трайния и зачестяващ подход на процедиране, обуславят намаляване в ревизионния капацитет на този извънреден способ за проверка на прокурорски актове, предвиден в чл. 213, ал. 4 от НПК поради реалното поставяне на съда в рискова позиция да ревизира изпълнението и на свой ред да следи за изпълнението на указания, формулирани от горестояща прокуратура, които обаче са извън обсега на формираното вътрешното убеждение на съда, почиващо на обективен прочит и анализ на установените в преписката фактически положения“.
В добавка Евгени Узунов заявява, че е налице конкуренция и между принципа на стабилитет на влязлото в сила определение по реда на чл. 213, ал. 5 НПК и интереса на съответния пострадал или човекът, подал сигнала, да изчерпи всички процесуални възможности за проверка на постановлението за отказ.
„Така разбирането за „инфинитивна“ възможност за съдебна и прокурорска проверка на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство на практика води до приоритизирането му до степен на дерогиране на основополагащи принципи и правила – чл. 13, чл. 14, чл. 42 от НПК, гарантиращи вземането на решение от съответния орган по вътрешно убеждение, след всеобхватно и обективно проучване на информативните източници, в т.ч. нарушава структурата и йерархията на правомощия и функционални задължения, свойствени и типични за съда и за прокуратурата. Този подход създава основания за обезценяване на правораздавателния процес, иманентна част от която са влезлите в сила и придобили юридическа окончателност съдебни определения“.
Председателят на Бургаския районен съд напомня, че в НПК стриктно са разграничени правомощията на съда и на прокурора и това цели да се гарантира върховенството на закона. И отбелязва, че съдът е независим и самостоятелен при укрепване на принципа на справедливостта и ефикасността при реализация правата на гражданите.
„Ето защо намесата по указание на прокурора в автономното съдебно убеждение относно пределите на съдебния контрол върху определен прокурорски акт нарушава границите на ефективното правораздаване, като значима ценност и достижение на организираната държавна власт“, изтъква Евгени Узунов, чието писмо правната комисия на ВСС е изпратила по компетентност на Върховния касационен съд и на съдебния инспекторат за преценка да бъде ли поискано образуване на тълкувателно дело.
