Европейската централна банка (ЕЦБ) обсъжда дали да публикува изследването, което показва, че капиталовите изисквания за големите кредитори от Европейския съюз трябва да нараснат с двуцифрен процент, ако за тях важат същите наредби както за конкурентите от Уолстрийт. Някои висшестоящи парични стратези на ЕЦБ настояват за огласяването на анализа или поне на някои от констатациите в него, за да оборят настойчивото лобиране от банковия сектор за редуциране на правилата за прилагане на базелското споразумение за глобалните капиталови изисквания за бранша.
Натискът от кредиторите от ЕС вероятно ще се засили, ако Вашингтон разводни или дори се откаже от плановете си да въведе наредбите на Базел за своите кредитни институции в условията на очакваната вълна от дерегулации след изборната победа на Доналд Тръмп на президентските избори на 5 ноември.
Така нареченият пакет Basel III е амбициозен ремонт на регулаторния режим на банките по света след финансовата криза през 2008-а, целящ да ограничи степента, до която всеки кредитор може да използва собствени модели за оценка на банковия си баланс, имащи потенциал да го направят да изглежда по-силен.
Докладът на ЕЦБ, който е изготвен през миналата година, но никога не е публикуван, изследва какво ще се случи с капиталовите изисквания за банките от ЕС, ако те трябва да работят по сегашните наредби за разумните, ограничаващи поемането на риск практики на Съединените щати. Официални представители във Франкфурт установяват, че за най-големите кредитори от общността прилагането на американските правила би увеличило минималните им капиталови равнища с двуцифрен процент, твърдят запознати с проучването лица.
Най големите банки в ЕС и в САЩ трябва да отговарят на допълнителни капиталови нормативи, основани на значението им за систематаи на потенциалното въздействие на фалита им върху глобалната финансова система. Минималните капиталови равнища на най-едрите американски кредитори включват буфер, отговарящ на резултатите от годишните стрес тестове, които провежда Федералния резерв, и на още една надбавка, съответстваща на системното им значение, над заложеното в базовия първи стълб изискване за 4.5% от активите им, претеглени съобразно риска.
Някои официални представители се въздържат да публикуват констатациите на ЕЦБ, защото те произтичат от няколко допускания, които вероятно ще бъдат оспорени от банковия сектор. Отговорните органи предполагат, че въпросните предизвикателства могат да създадат контрапродуктивни спорове между кредиторите и надзора на централните банкери.
Целта на подготвения доклад е да оспори твърденията на играчите от европейския банков сектор, че те вече имат по-високи капиталови равнища от американските си конкуренти – част от усилията на бранша да редуцират новите правила, които, според тях, ще ги поставят в още по-неизгодно положение спрямо щатските играчи. Европейската банкова федерация в екип с консултанти на Oliver Wyman направи през 2023-а проучване, според което коефициентът на обикновения капитал от първи ред – рутинно изрползван базов показател – на по-големите европейски банки през последните три години е бил средно с 3.1% по-висок отколкото на американските им „колежки“.
Една от причините за тези по-високи капиталови коефициенти обаче е по-широкото използване на собствени модели, които могат да понижат степента на риск на активите им. Докато банките в Съединените щати нямат право да прилагат такива счетоводни модели. Европейските банки имат също и по-високи „буфери за управление“ над изисквания минимален капитал отколкото щатските.
Законът на ЕС за приложение на пакета „Базел III“ беше приет окончателно през 2024-а и ще бъде въвеждан постепенно през следващите осем години. Европейският банков орган е пресметнал, че този норматив ще повиши коефициентите за минимални капиталови равнища за големите банки с международна дейност на общността с 8.6% и няколкото най-едри, класифицирани като системно значими кредитори – с 12.2 процента.
Законодателите от Брюксел направиха няколко допускания за сектора и за страните членки, включващи намаляване на капиталовите изисквания за дребния бизнес и за ипотечното кредитиране и за банковите застрахователни поделения.
Преди няколко месеца Федералният резерв редуцира предложеното увеличение на капиталовите равнища на най-големите американски банки с повече от 50% – до 9%, след мощно недоволство от сектора и от политици срещу т. нар. „ендшпил на Базел“. Регулаторите обаче не успяха да се споразумеят за заложените наредби в „Базел III“ и в момента много кредитори отвъд Атлантика очакват новия екип на администрацията на Тръмп да отслаби изискванията или дори да ги отмени изцяло.
Председателката на надзора на ЕЦБ Клаудия Бух е убедена, че Европа трябва да се придържа към плановете си да въведе наредбите на Базел, независимо от действията на Съединените щати. Тя смята, че големите банки от Уолстрийт вече имат „значително по-високи капиталови изисквания“ от европейските си партньори.
