В навечeрието на 3 декември – Денят на хората с увреждания – представители на техни организации се събраха в БТА, където обявиха най-наболелите си проблеми.
Първо бяха по-празничните изказвания – Георги Колев от Съюза на инвалидите в България посочи, че за периода от 2022 г. до 2023 г. той е участвал в работна група в министерството на здравеопазването, благодарение на чиято дейност Наредбата за медицинската експертиза се е подобрила значително по отношение на ТЕЛК-решенията.
Така сега на много от заболяванията са се увеличили процентите, като е било добавено и правото на чужда помощ и пожизненият срок, но най-важното, по думите на Колев, върнала се старата методика допълнителните (придружаващи) заболявания да „дават“ 20% отгоре.
Въпреки постигнатото, Колев призна, че все още има хора в страната, които се оплакват, че съвсем неоснователно им намаляват процента инвалидност. Той обаче бе категоричен, че след дългогодишна борба от януари 2023 г. регионалните здравни инспекции (РЗИ) по места са задължени четири месеца преди изтичане на срока на решението на ТЕЛК да изпращат уведомление до въпросното лице, че му предстои преосвидетелстване, с цел то да не бъде лишено нито от инвалидна пенсия, нито от социалните си права, като асистентска грижа, например.
В края на изказването си Колев апелира и РЗИ, и НОИ да спазват закона, за който хората с увреждания така дълго са се борили.
В същото време Веска Събева – председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия – бе категорична, че по отношение на ТЕЛК-решенията трябва да има две основни промени:
Първо, да се осигури достъп на лекарите от ТЕЛК и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) до Националната здравноосигурителна система. Причината – в нея са досиетата на всички пациенти и така те много по-лесно ще могат да оценят и определят вида и степента на увреждане на постъпилия за оценка.
Второ, да се даде възможност за преразпределение на медицинските досиета при липсата на определен специалист в комисията за оценка на водещото или на придружаващото заболяване. Аргументът -оказва се, че много често второто заболяване „качва“ процентите инвалидност, а ако няма специалист, който да го оцени, лицето получава по-нисък общ процент.
Трето, при случайното разпределение на заявленията за издаване на ТЕЛК да се отчете като първи филтър натовареността на самите комисии.
Четвърто, всички специалисти от ТЕЛК-комисиите отново да преминат през сериозно обучение – особено новосъздадените, тъй като всички работят по една и съща наредба, а всеки, по думите на Събева, си я тълкува, както си знае.
Веска Събева подчерта и че е крайно време при по-старите ТЕЛК-решения по административен път да се премахне формулировката „без право на всякакъв вид труд“, а не тези хора с увреждания да бъдат карани отново да събират документи и отново да преминават през системата на медицинската експертиза, независимо че са получили безсрочен ТЕЛК. Тя обясни, че има много хора с увреждания, които искат да работят, но именно защото така е записано в досието им, работодателите не смеят да ги наемат на работа, за да не бъдат санкционирани при проверка.
Бончо Бонев – председател на Националната потребителна кооперация на слепите призова да се възобнови инициативата на бившия министър на държавната администрация и административната реформа (2005 – 2009) Николай Василев, който направил опит да бъде създадена национална база данни – тип регистър на хората с увреждания. Тогава имало тестове, които хората с увреждания решавали онлайн, а после работодателите си избирали кого да назначат на работа спрямо резултатите.
Светослав Чернев – президент на Националната организация “Малки български хора“ се оплака, че за неговата общност извършените реформи не са помогнали, а само са създали разделение и дискриминация. Започнали да се чуват въпроси: „Ти защо имаш право на чужда помощ, а аз нямам? Ти защо имаш по-висок процент инвалидност, а аз – нямам?“ Чернев бе категоричен, че проблемът не е при хората с увреждания, защото нито те, нито родителите им са искали те да се родят такива.
И оттук вече започна още по-тъжната картина за състоянието на хората с увреждания в България:
Мария Кръстева от Асоциацията на децата с увреден слух обяви, че в София – град има само трима специалисти – слухово-речеви рехабилитатори, а в останалите градове извън столицата такива професионалисти изобщо няма. Тя бе категорична, че образователната система трябва да положи повече усилия в тази посока, защото такива специалисти са необходими и в детската градина, и в училище, и при трудовата заетост. Тя даде пример с Великобритания, където във всеки един момент човекът с увреден слух може да получи помощ от жестов преводач.
Във връзка с примера във Великобритания последваха много изказвания на тема какво постигна приобщаващото образование в България.
Хюсеин Исмаил – също представител на Националната потребителна кооперация на слепите – разкритикува приобщаващото образование, посочвайки, че във вида, в който е то в момента, би било по-добре изобщо да го няма. Причината – сега родителите прекарват целия си ден с детето – водят го постоянно от един кабинет в друг, учат брайловата азбука, за да му я преподадат и така, в крайна сметка, то расте по-изолирано, отколкото ако се е намирало в едно специализирано учебно заведение за слепи.
Антоанета Пенева от Българската асоциация за нервномускулни заболявания също се присъедини към критиките на Хюсеин Исмаил, подчертавайки, че средата в училище е враждебна към детето с увреждане – за целта тя препоръча образователното министерство да създаде картотека на училищата с достъпна среда за децата с увреждания, като в нея конкретно е отчетено – какъв е достъпът до класните стаи, до тоалетната и до специализираните кабинети по биология, химия, физика. Тя препоръча и с всяко дете с увреждане да работи мултидисциплинарен екип, който да е в помощ както на него, така и на родителите му.
По този повод Веска Събева припомни, че философията на приобщаващото образование не е била детето с увреждане и неговите родители да се съобразяват с училището, а училището да се съобразява с него.
Към припомнянията се присъедини и Петър Вълчев от Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите – по думите му първият закон за инвалидите в България от 1995 г. бил най-добър, но после, вместо да го напълнят със съдържание, законотворците го развалили. Той препоръча на министерството на труда и социалната политика да последва примера на министерството на здравеопазването и също като него да напише практически насоки за ТЕЛК-решенията. На следващо място Вълчев настоя и за военноинвалидите да има възможност да им се издават електронни рецепти. Не на последно място той поиска да се промени системата, по която се изчислява пенсията на военноинвалидите, обръщайки внимание, че с въвеждането на новата линия на бедност в нея са настъпили неочаквани и неприятни промени.
За да оправи настроението на присъстващите, Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обяви, че преди две седмици в официалния вестник на Европейския съюз е публикувана дългоочакваната Директива за европейската карта на хората с увреждания, както и европейската карта за паркиране. Става въпрос за документ от около 50 страници, който до май 2028 г. трябва да бъде транспониран от всички страни членки на Европейския съюз. Така, когато тези законодателства се уеднаквят, и хората с увреждания от България ще имат възможност получат образование в Европа, като ще могат и да работят там и да създават семейства.
Мария Кръстева от Асоциацията на децата с увреден слух пък обяви, че от 2025 г. най-накрая предстои да влезе в сила актуализираният списък с техническите помощни средства и медицински изделия. Въпреки добрата новина, на която тя намерила потвърждение днес (2 декември) на сайта на НЗОК, тя дочула слухове, че фирмите, които ще предоставят
въпросните помощни средства, вече са си увеличили цените.
Така слуховите апарати вече ще струват повече от 7 000 лева.
По този повод Величка Драганова – председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България подчерта, че цените на тези апаратчета наистина са високи и че е било по-добре държавата да не симулира грижа, предоставяйки по 170 лева за досегашните пластмасови флинтифлюшки. Освен това тя препоръча да се премахне категоризацията на имащите право да получават слухови апарати. В момента те се делят на четири категории, като лицата в пенсионна възраст са най-ощетени, без да им се отчита, че те може цял живот да са работили най-съвестно и поради естеството на работата си да са загубили слуха си в старостта.
