Русия загуби част от приходите си след като Киев затвори газопровода си за руско синьо гориво за Европа, но вече има алтернативи за доставки на суровината, които ще защитят Кремъл от сериозен икономически удар. Москва планира да увеличи износа на втечнен природен газ и да пренасочи газовия поток по тръбите към други купувачи, какъвто е Китай.
„Ще продължим да повишаваме дела си от световния пазар на втечнен природен газ“, въпреки че санкциите целят да спрат този растеж, декларира руският президент Владимир Путин по време на годишната си конференция на 19 декември. Той изрази също и увереност, че руският гигант „Газпром“ ще преживее края на газовия транзит пред украинска територия.
Въпреки призивите Европа да забрани вноса на руски втечнен газ, тя купува рекордни количества от горивото от Русия, преимуществено от завода „Ямал“ на „Новатек“. Обемите са надхвърлили горивото, транзитирано през Украйна преди спирането на преноса на 1 януари, с което приключи 50-годишния маршрут през територията й.
Това показва колко е трудно за Стария континент да прекъсне връзките си с Русия, която през последното десетилетие се утвърди като ключов доставчик на суровини за европейците. То също хвърля и светлина как руската инвазия през февруари 2022-а в Украйна принуди Кремъл да направи промени на търговската си мрежа и да докаже, че когато една врата се затваря, се отварят други.
През миналата година руският експорт на втечнен природен газ е достигнал рекордно равнище, по данни на системите за проследяване на танкери. Преди инвазията Москва е продавала около 155 млн. куб. м газ годишно по тръбопроводи до Европа. През 2024-а тя е изнесла грубо 30 млрд. куб. м за региона, половината от които – през украинска територия.
Въпреки че по-голямата част от руското синьо гориво вече не достига Европа през газопроводи, краят на украинския транзит няма да засегне особено икономиката на страната, посочва Татяна Орлова – икономист в „Оксфорд икъномикс“.
„Европа все още има нужда от природен газ, защото усилията й да се еманципира от руското гориво не са успешни“, коментира Орлова. “ допълва, че Старият континент „вероятно ще купува по-големи количества руски втечнен газ, който да компенсира спада на руския внос по тръбопроводи“.
„Газпром“ е продал синьо гориво за около 6 млрд. щ. долара през Украйна през 2024-а, по сметки на агенция „Блумбърг“. Мнозинството икономисти и учени обаче прогнозират незначителен ефект върху руското стопанство след спирането на тези продажби. Според различни анализи, Москва ще загуби между 0.2% и 0.3% от БВП от прекратяването на транзита. Тези проценти са прекалено малки, за да спрат военната машина на Путин, нсаписа Дейвид Оксли – икономист в „Кепитъл икъномикс“. Докато, за сравнение, то ще заличи грубо 0.5% от БВП на Украйна заради спирането на потока от комисионни за преноса на горивото. Словаки, която също е силно зависима от руския газ и също печели комисионни от транзита, ще се лиши от 0.3% от БВП, по изчисления на Оксли.
Извън продажбите на втечнен газ, русия има и други варианти за доставки на синьо гориво по газопроводи, които ще компенсират загубения украински маршрут. Газовите потоци за Китай, който детронира Европа като най-големият пазар на руски тръбопроводен газ, вероятно са достигнали рекордните 31 млрд. куб. м през 2024-а, според прогнозите. И се очаква да се увеличат до 38 млрд. куб. м през тази година, защото тръбата „Силата на Сибир“ вече достигна пълния си проектен капацитет.
Това ще компенсира половината от загубените от украинския транзит количества, по оценка на Сергей Вакуленко – учен във Фондация „Карнеги“ за международен мир. „Газпром“ може да продава по-големи количества синьо гориво през „Турски поток“ – директната газова връзка между Русия и Турция по дъното на Черно море, която снабдява и някои европейски клиенти. През 2025-а „Газпром“ може да продаде 25 млрд. куб. м на Турция и 15 млрд. куб. м на Европа през „Турски поток“, предвижда Вакуленко. Москва планира също да пренасочи известни количества гориво към държави от Централна Азия и ще работи да увеличи капацитет на тръбопровода от съветско време от Русия до Узбекистан през Казахстан.
В политически аспект, газовите мвъпроси дават възможност на Кремъл да докаже на света, че Путин не е парий, коментират консултанти, близки до Кремъл. И посочват, че за Москва е било изключително важно, че дипломатическата блокада е била пробита за втори път след като премиерът на Словакия Роберт Фицо посети изненадващо Москва на 23 декември, за да обсъди и газа, редом с други неща. Преди него, през юли, на посещение в руската столица беше унгарският министър председател Виктор Орбан.
Все пак, плановете за газ по тръбопроводи и във втечнен вид могат да се натъкнат на препятствия. Русия иска да изнася синьо гориво през втори газопровод за Китай след две години, но преговорите за трета тръба са в застой заради разногласия по условията за преноса. Москва се стреми да увеличи трикратно износа на втечнен природен газ – до 100 млн. тона годишно – до 2035-а от миналогодишните 33 млн. тона, но западните санкции на ключови бъдещи проекти и на флота от танкери за горивото усложняват тези планове.
През 2025-а фокусът ще е върху решението на бъдещия президент на Съединените щати Доналд Тръмп за санкциите срещу Русия. Картината ще се замъгли и от собствените амбиции на американците да доставят по-големи количества втечнен газ на Стария окнтинент.
Забраната за пренатоварването на пратките от втечнен газ на европейски пристанища може също да усложни логистиката на руските доставки за Азия когато бъде затворен маршрута през Северно море, но санкциите може на практика да доведат до изпращането на по-големи количества за Европа.
