Петъчният парламентарен ден започна с декларация, посветена на жертвите на Народния съд. Тя бе прочетена от депутата Атанас Атанасов от името на парламентарната му група „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и завърши с думите: „Поклон пред паметта на невинните жертви на комунизма“.
На 1 февруари 1945 г. Първият състав на Народния съд осъжда на смърт 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори. Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов. Осъдените са признати за виновни за това, че България участва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.
В декларацията си Атанасов засегна „БСП – Обединена левица„, виждайки в парламентарната група наследници на Комунистическата партия – в основата на организирането на Народния съд.
Припомняме, че Народният съд е създаден е с наредба-закон, издаден на 30 септември 1944 г., от страна на правителството на Кимон Георгиев, който легализира масовото насилие в България, започнало с Деветосептемврийския преврат.
Последва декларация от името на „БСП – Обединена левица“, прочетена от Галин Дурев. Той увери Атанас Атанасов, че в политическата им сила има изключително малко останали живи членове на Българската комунистическа партия – свидетели на онези събития. Добави, че от неговата парламентарна група очаквали с трепет политическата декларация на ПП-ДБ, като се е надявали в нея да има повече политическа и човешка зрялост. Такава обаче не видели.
След това Дурев отбеляза, че през 2025 г. се отбелязват 80 години от края на Втората световна война – най-големият конфликт в човешката история, оставил над 60 млн. човешки жертви.
Той изрази съжаление, че не вижда в пленарната зала депутатите да са си взели поука от конфликта, а именно че насилието ражда насилие. След това Дурев обясни, че събитията, последващи края на конфликта – т.е. създаването на Народния съд – имат своята дълбока предистория, която е още от края на Първата световна война. По думите му българските правителства, които са включили България във Втората световна война, напълно са осъзнавали отговорността, която са поемали, и последствията от това. Той добави и че когато се говори за така наречената окупация на Съветската армия се забравя, че в онзи период у нас е действала Съюзна контролна комисия с представители на САЩ и на Великобритания.
След това Дурев призова, когато се говори за жертвите на 1 февруари 1945 г., да се върнем и по-назад в историята – след края на Първата световна война и да си спомним и за Александър Стамболийски, и за Александър Греков, и за Сергей Румянцев, и за Гео Милев, за жертвите на атентатите, на всички политически убийства през онези години, за интернираните и изгорени села, за отрязаните глави на партизаните от полиция и жандармерия и за всички онези, намерили смъртта си след политическите трусове от 1945 година.
Той призова в тяхна памет да има национална минута мълчание, защото в противен случай има риск политическото разделение в България да продължи.
„Това не ни е необходимо днес, защото има значително по-важни приоритети пред страната“, подчерта Дурев. Той призова Атанас Атанасов да престане да се позовава на мъртъвците, за да мотивира политическите си кампании, защото 35 години след края на прехода е време да се помисли за други перспективи за развитието на България.
„И нека една национална минута на мълчание да замени нашите ежегодни 2-минутки на омразата, с които продължаваме да занимаваме българския народ“, завърши Дурев декларацията си.
Малко по-късно и Костадин Костадинов изчете декларация от името на „Възраждане“ във връзка с жертвите на Народния съд. Той обърна внимание, че наред с невинните убити, сред тях има и истински главорези. Някои от тях били в основата на кампанията за отрязана глава на партизанин да се дават по 50 000 лева – сериозна сума, достатъчна, за да си купи човек жилище в София в онези години, даде пример Костадинов.
