„Златотърсачите“ на Bank of England („Банк ъф Ингланд“) се борят с напомпваната от Тръмп пазарна лудост. От началото на януари малък екип, който упражнява надзор върху златните резерви на британската централна банка, работи неуморно, за да „изкопае“ (по определението на банкерите) златни кюлчета, поръчани от търговците. Причината – рядко появяващият се шанс за арбитраж, подхранван от спекулациите, че американският президент Доналд Тръмп ще въведе вносни мита и на скъпоценния метал, редом с другите вече обявени вносни стоки.
Въпросните арбитражни сделки се сключват само с едно натискане на електронната мишка, но за да бъдат изпълнени, милиарди златни кюлчета трябва да бъдат преместени физически в количества, създаващи сериозни логистични задръствания на световния пазар на скъпоценния метал. Стражите на хранилището на „Банк ъф Ингланд“ са по-ангажирани от когато и да било, логистичните компании работят извънредно, а златните рафинерии са затрупани с поръчки за месеци напред с искания златните кюлчета от Лондон да бъдат преработени във форма, годна за изпращане на фючърсните пазари в Съединените щати.
Над 20 млн. тройунции с пазарна оценка от около 60 млрд. щ. долара, са влезли в депозитарите на нюйоркската борса COMEX от деня на президентските избори в САЩ, като по-голяма част от тях са дошли от Лондон – най-големия пазар на злато в света. Тези физически прехвърляния на суровината от доказалите през вековете сигурността си хранилища, са се превърнали в основна тема на разговори на пазара, където златото за незабавна доставка (спот) напредва към 3000 щ. долара за тройунция. Възходът се дължи отчасти на опасенията, че икономическата политика на новия стопанин на Белия дом „Америка на първо място“ може да забави сериозно глобалния растеж.
Интригата е в сериозната разлика между спот-котировките и цените на фючърсните контракти в САЩ. Което означава, че ако търговците купят спот-злато в Лондон и го продадат отвъд Атлантика, те ще могат да реализират гарантирана тлъста печалба от около 50 долара за тройунция или стотици милиони долари предвид участващите количества в сделките. Тази премия в Ню Йорк значително се е стеснила от началото на годината до вече по-нормалните стойности от около 10 долара за тройунция, но големи количества злато все още трябва да се извадят от хранилищата на „Банк ъф Ингланд“, за да покрият задълженията на търговците, продали фючърси на американския пазар.
За да извлекат максимално възможната печалба от тези търговски сделки, дилърите от търгуващите със злато банки като „Джей Пи Моргън Чейз“ и „Ейч Ес Би Си холдингс“, разчитат до голяма степен на работниците от публичния сектор в „Банк ъф Ингланд“, които изпълняват поръчките им да изтеглят метал за милиарди долари от хранилището.
На кръстосания огън на тази трансатлантическа лудост е подложен екип от около 15 щателно проверени служители на Английската централна банка. Когато клиент внесе заявка за изтегляне на злато, те трябва „да изкопаят“ кюлчетата, всяко от които тежи 12.5 кг, от трезорите, разположени на два подземни етажа. Като държавна институция, „Банк ъф Ингланд“ не може да обоснове разходите за по-голям постоянен екип от „златотърсачи“, които да осъществяват тези редки взривове от активност, а високите мерки за сигурност не позволяват наемането на временен персонал.
В тези случаи на служителите се заплаща извънреден труд, за да разчистят задръстванията колкото е възможно по-бързо, който едва ли компансира натоварването. По правило, всеки собственик на злато притежава точно определени златни кюлчета. Служителите трябва да ги намерят, което е свързано с преместването и пререждането на палети. Освен това „Банк ъф Ингланд“ разпределя по-рехаво скъпоценния метал заради геологическите особености на терена: Лондонското Сити е изградено върху глина и, за да не потъне сградата, банкерите складират златото максимално до височината на гърдите.
Представа за изискванията към лицата, които ще работят със златните кюлчета, дава обява, публикувана през миналата година от „Джей Пи Моргън Чейз“ за наемане на работник в частните си трезори. Кандидатите е трябвало да вдигат без усилия и често слитъци от по 30 кг, да могат да преместват по 15 тона злато на ден, да имат първокласни умения в комуникацията и смятането, лиценз за управление на мотокар и силно око за детайлите. Подробности за възнагражденията на тези „супергерои“ не са били огласени.
„Бенк ъф Ингланд“ съхранява около 420 хил. златни кюлчета, а през януари е отчетен най-високият отлив на метал от 2012-а насам когато персоналът е „изкопал“ около 8145 кюлчета, или средно по 370 на работен ден. След подготвянето на всеки отделен товар, бронирани автомобили ги получават в двора в задната част на банката и ги превозват до летищата в покрайнините на Лондон. Там те се товарят на търговски полети в количества до пет тона.
Този метал обаче не отлита директно до Лондон, а се доставя първо на рафинерии в Швейцария, за да се преработи в по-малки слитъци от по 1 кг всеки, които се изпращат в Ню Йорк в изпълнение на фючърсните контракти, сключени на COMEX. Там следва поредния взрив от бясна дейност по региситрирането и складирането на златото в частни сейфове под надзора на борсата.
Тази възможност за арбитражни печалби обаче вече е към края си, твърдят експерти от бранша, които си задават въпроса какво ще се случи с ненормално големите товари от злато в складовете на COMEX.
Според Никос Кавалс – управляващ директор в консултанската фирма Metals Focus, когато стимулите за транспортиране на скъпоценния метал до Съединените щати, които традиционно са нетен износител, търговската посока ще се смени и тези кюлчето от по 1 кг ще се върнат обратно на задграничните пазари – в Лондон или за удовлетворяване на физическото търсене в Близкия изток или Азия.
„Ако потреблението в Азия остане слабо, това ще е шестица от тотото за рафинериите, защото те ще трябва да ги преработват в по-големи кюлчета за Лондон, което означава още разходи за прекрояване“, посочва Кавалис. И допълва, че „ако в същото време има силно търсене от централните банки, то част от тези купища злато ще бъдат върнати обратно в „Банк ъф Ингланд“.
