И в Европа има лидери, които са с бизнес ориентация като Доналд Тръмп, но те не са толкова шумни и не излизат с гръмки съобщения, защото идеологията в Европа е по-различна, а би било добре да догоним този маниер, защото той се очаква от другата страна. Иначе изглеждаме несигурни и твърде лесни за убеждаване. Това коментира в ефира на БНР Иван Михайлов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.
Той обърна внимание, че разговорът за свръхрегулациите в Европа, заради които Марк Зукърбърг сега е променил позицията си спрямо Тръмп и вече е решил да го подкрепя, е на повече от две, три години и е от времето на предишната администрация – на президента Джо Байдън.
Той добави и че в рамките на отношенията Европа – САЩ всяка година се провежда така наречената Трансатлантическа седмица в Брюксел, където американските камари, заедно с американския бизнес, който представляват, представят проблемите си и през последните две години техните послания били много ясни: имаме проблем със свръхрегулациите.
Преди изборите за Европейския парламент и за Европейска комисия от американските камари поискали да се помисли за начало на процес на дерегулация, обръщайки внимание, че при последните две комисии обемът от регулации се увеличил двойно.
Михайлов отбеляза, че има и едно идеологизиране на въглеродните емисии, като в ЕС се налагат политики, които често пъти са недобре обмислени спрямо общата картина на Стария континент и ефектът от това вече се вижда. Всичко това създава една неконкурентна среда в Европа, предупреди Михайлов.
По отношение на обсъждания проектозакон за бюджета за 2025 г., Михайлов посочи, че не може да си представи перфектния бюджет, който да удовлетворява всички. Освен това той подчерта, че в момента предлаганият бюджет е следствие на харченето на предишните правителства.
В същото време обърна внимание, че бюджетът е критичен в няколко аспекта: Първо, от него зависи изпълнението на критериите за влизане в еврозоната. Второ- наложително е да се рестартира икономиката, защото България регистрира постоянен спад в икономическия ръст, породен от инфлацията, нестабилността и от високите цени на енергията. Ето защо той призна, че бюджетът не трябва да бъде насочен само към социалния статус и повишаването на заплатите на държавните служители, а трябва да е изключително балансиран, за да не натовари бизнеса, който и без това издиша.
Изпълнителният директор на Американската търговска камара даде пример с минната индустрия – сектор, към който предишният финансов министър Людмила Петкова подходила много агресивно при предложенията си в предишния бюджет. Тогава имало много тежка дискусия, съпътствана от протести.
Тук Михайлов подчерта, че за първи път се случвали подобни протести, при които частни компании излизат на улицата с много ясни сигнали. Един от тях бил, че не може минната индустрия, която плаща концесионни такси, трябва да се справя и с намаляването на обема на полезните минерали, които добива, защото българските находища са в края на своя експлоатационен период, а освен това плаща и глобален данък, тъй като нейните представители са международни компании, изведнъж да трябва да плати още един еднократен данък, за да може Министерството на финансите да „върже“ бюджета.
Михайлов посочи, че оценява усилията на Министерството на финансите да направи такива предложения, че да получи максималната удовлетвореност от всички заинтересовани страни, но конкурентоспособността на бизнеса в България зависи от това той да не бъде натоварван допълнително с данъци и такси, защото просто няма да издържи.
По отношение на членството на България в еврозоната, Иван Михайлов посочи, че Европейската комисия може да види много отвъд числата (бюджет с разходи до 40% от БВП и дефицит – до 3% от БВП) дали България наистина е готова да въведе еврото. Той обаче посочи, че сме пропилели много време и вместо да се проведе сериозна комуникационна кампания за това какво ще спечелят гражданите от еврото, темата за еврозоната била използвана единствено за предизборни цели, със заиграване с чувствителността на най-уязвимите.
