През 2024 г. свободата по света е намаляла за 19-а поредна година, тъй като авторитарните режими са затвърдили властта си. Южна Азия е била сред малкото положителни примери, се посочва в годишния доклад на „Фридъм хаус“, публикуван на 26 февруари.
В тазгодишната класация на „Фрийдъм хаус“, която е организация с нестопанска цел и получава финансиране от американското правителство, шестдесет държави отбелязаха влошаване на политическите права и гражданските свободи, докато едва 34 постигнаха подобрения. Ел Салвадор, Хаити, Кувейт и Тунис регистрираха най-големите спадове в класацията за годината, докато Бангладеш, Бутан, Шри Ланка и Сирия отчетоха най-значителен напредък.
Подобрение към свобода и демокрация
Две страни са си извоювали статута на свободни: Сенегал, където опозицията триумфира, след като опитът на досегашния президент да отложи изборите беше осуетен, и Бутан, хималайското кралство, което затвърди прехода си към демокрация чрез конкурентни избори.
Бутан получи отличието да бъде и единствената южноазиатска държава, класифицирана като свободна.
Най-значителното подобрение на индекса на свободите, който се измерва както в страни, така и в отделно взети територии, е регистрирано в управлявания от Индия Кашмир, където бяха проведени избори за първи път, откакто индийското правителство отне през 2019 г. специалния статут на региона, който е с мюсюлманско мнозинство.
Йордания пък е преминала от категорията на несвободните страни към тази на частично свободните.
Наблюдава се значително подобрение по отношение на гражданските свободи в Бангладеш и Сирия, където през декември ислямисти свалиха от власт президента Башар ал Асад.
Насилие срещи кандидати и избиратели
Анализът констатира, че насилието се е превърнало в основна тема през годината на глобалните избори, засягайки 27 от 66-те държави и територии, в които се проведоха национални гласувания. Най-честата форма на изборно насилие са били атаките срещу кандидати, регистрирани в 20 държави.
В Мексико и Южна Африка престъпни групировки се опитваха да упражнят политическо влияние и контрол върху територии чрез насилие.
Във Франция, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и САЩ екстремизмът или партийните вражди доведоха до физически нападения срещу кандидати. Избирателите също станаха преки жертви на насилие:
в 14 държави и територии избирателни секции бяха атакувани,
което направи гласуването опасно или невъзможно.
Докато изборите в държавите, класифицирани като свободни, са били до голяма степен конкурентни и проведени честно, избирателите в авторитарните страни и територии са имали почти невъзможен реален избор.
От Азербайджан и Алжир до Русия и Руанда, авторитарните лидери арестуваха, затваряха или дисквалифицираха политическите си опоненти, за да елиминират дори най-малката възможност за поражение.
В Тунис, който отчете един от най-големите спадове в индекса за свобода тази година, президентът Каис Саид ръководеше засилващи се репресии, включително произволни съдебни преследвания срещу журналисти, лидери на синдикати и други критици на режима. Той бе преизбран през октомври, след като контролираната от режима избирателна комисия дисквалифицира повечето от опонентите му и отказа да отмени решението си, дори след съдебно нареждане.
Във Венецуела, където под управлението на Николас Мадуро свободите рязко се влошиха през последните 12 години, се стигна и до абсурд – властите не само не допуснаха опозиционния лидер Мария Корина Мачадо да участва в президентските избори през юли, ами заплашиха с наказателно преследване всеки, дръзнал да участва в първичните избори на опозицията.
В изборната нощ Националният избирателен съвет обяви Мадуро за победител, без да представи никакви доказателства в подкрепа на резултатите. След като не успя да укроти опозицията преди и по време на изборите, режимът използва въоръжени банди и силите за сигурност, за да сплаши всички, които отхвърлят официалните резултати от вота. В резултат хиляди граждани бяха произволно арестувани…
Въоръжените конфликти компрометираха сигурността и правата на хората
Съавторката на доклада Яна Гороховска констатира, че дългогодишните конфликти, включващи граждански войни, сблъсъци между държави и въоръжени групи, които не са част от държавни сили, са оказали сериозно въздействие върху свободата и безопасността, и са се очертали като втори основен фактор през 2024 година.
Пример за това е гражданската война в Мианмар. Конфликтът, започнал с военния преврат срещу избраното правителство през 2021 г., доведе до хиляди цивилни жертви, арести на десетки хиляди хора и изселване на 2.7 милиона души, според данни на ООН.
Войната на Кремъл срещу Украйна продължи, като за първи път бяха изпратени и хиляди войници от Северна Корея в помощ на руската армия. В доклада се споменава и за стремежа на Русия да елиминира украинската идентичност в окупираните от нея територии, принуждавайки местните жители да приемат руски паспорти и насаждайки в украински деца руската пропаганда.
Гражданската война в Судан също продължи през годината, като масовото изселване и насочените атаки срещу журналисти, жени и етнически малцинства доведоха до сериозни страдания и още по-нататъшно влошаване на свободите в страната-
През 2024-та продължи и войната в Газа.
Авторитарните режими се затвърдиха
В Тайланд Конституционният съд разпусна опозиционната партия Move Forward, спечелила най-много гласове на парламентарните избори през 2023 година, и отделно свали премиера от втората по ред партия.
Подобна ситуация се разигра и в Кувейт, където емирът шейх Мешаал ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах разпусна парламента за неопределено време и управляваше самостоятелно чрез назначеното от него правителство.
В Нигер бе извършен военен преврат, а в Танзания, чиито власти през годината прибягнаха до масови арести на протестиращи, продължи насилственото изселване на коренните масайски общности от планиран резерват за дивеч.
Как се справя България?
България е в категорията на свободните страни със 77 точки от 100 възможни, което е с две по-малко от 2023 година. „Националният“ ни доклад обаче все още не е готов…
