Три парламентарни комисии приеха на първо четене Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2025 година със становище на Министерския съвет. Финансовата го прие с 14 гласа „За“ и 6 гласа „Против“ (от „Възраждане“, ПП-ДБ и МЕЧ). Нямаше нито един „Въздържал се“. Социалната го прие с 14 гласа „За“, с 6 гласа „Против“ и отново без нито един „Въздържал се“. Здравната комисия го прие с 14 гласа „За“ и с 6 гласа „Против“ и отново с нито един „Въздържал се“.
По време на обсъжданията на законопроекта за държавния бюджет на България за 2025 г. Любомир Дацов от Фискалния съвет посочи, че има две основни забележки, въпреки че от неговия орган са съгласували проекта.
Първата се отнасяше до икономическия растеж. Според Дацов той може да бъде доста по-нисък от реализирания през 2024 г. или 1.8 процента. За да обясни причината, той се позова на публикувания обзор на Международния валутен фонд от миналата седмица В него има два акцента – от една страна монетарната политика, особено в Европа, се опитва да подпомогне икономическия растеж, а от друга – фискалната политика създава търсене на кредит – т.е. в момента има противоречие между фискалната и монетарната политика.
Това е една от причините, заради които се смята, че като цяло в Европа икономическият растеж и възстановяването- особено на икономиките на Германия, Италия и Франция – няма да бъде толкова бързо, колкото на Стария континент биха искали. Към това Дацов добави както риска България да не получи средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, така и да не бъде реализирана капиталовата програма на правителството, което би означавало допълнителен натиск върху частните инвестиции и би създало проблем за икономическия растеж.
По отношение на разходите Дацов отправи няколко препоръки – на първо място той препоръча на правителството да смени посоката на бюджета в посока балансирано ниво на размера на бюджетните разходи до 38% от БВП и не повече. По думите му в момента отиваме към 40% с 3% дефицит, което означава, че имаме значителен структурен проблем. Ето защо той препоръча на правителството да предприеме по-агресивна политика за намаляване на дела на държавните разходи.
На второ място – той призова за отмяна на така наречените автоматични формули, с които в момента се прави политиката в бюджета. Той обясни, че те са проциклични – т.е. в една добра година, когато заплатите и доходите растат, тогава и бюджетът се увеличава малко повече заради структурата на зададената формула. В същото време, когато времената са по-тежки и се налага затягане на коланите, тогава, според формулата, и бюджетът се опитва да свие икономиката. Според Дацов трябва да бъде точно обратното – по време на растеж – бюджетът да се опитва да „охлажда“ и да постига баланс, а по време на икономически спад – да подпомага растежа.
Накрая Дацов препоръча на Министерството на финансите следващия път, когато представя проектозакона за държавния бюджет, да не се фокусира върху макроикономическия аспект – къде с колко са увеличени заплатите, а да акцентира върху капиталовото и програмното бюджетиране, така че дискусията да се обърне в посока какво българските граждани получават като услуги от бюджета, а не какви разходи се правят.
Подуправителят на БНБ Петър Чобанов обърна внимание, че през последните години от Народната банка последователно изразяват становище за необходимостта от запазване и подобряване на фискалната дисциплина.
Той подчерта, че становището на БНБ е, че 3% дефицит не е непременно фискална дисциплина и трябва да се разглежда в светлината на икономическото развитие и при необходимите условия на растеж над потенциалния, с цел да се върви към фискална консолидация.
Чобанов уточни, че от БНБ не се занимават с оценяване на отделните политики, тъй като това не влиза в мандата им, но те ще държат на по-голямата ефективност на публичните разходи и на провеждането на такива структурни реформи от страна на правителството, които засягат труда, капитала, технологиите и иновациите – области, в които страната ни бележи сериозно изоставане през последните години.
Чобанов добави и че според Компаса на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността на България е дадена препоръка да опрости регулациите. Ето защо Чобанов изрази надежда, че през първите два, три месеца от своята ефективна работа, правителството ще предложи нова рамка за правене на бизнес, която е с по-малко регулации.
Подуправителят на БНБ коментира, че увеличаването на инвестициите в проектобюджета е в правилната посока, особено когато те са насочени към отделните региони и е предвидено да стигнат до повече хора.
Накрая Петър Чобанов обърна внимание, че държавата има доста значителни нужди от дълг и ще трябва тези средства да бъдат изразходвани ефективно, като прецизно се планират както вътрешните, така и външните емисии.
Преди коментара на Любомир Дацов и на подуправителя на БНБ – Петър Чобанов – финансовият министър Теменужка Петкова представи следните параметри:
Проектът за бюджет за 2025 г. година е с дефицит на касова основа от 6.4 млрд. лв. или 3% от БВП. Предвижда в следващите четири години той да бъде свит до 2.2 процента от БВП.
Размерът на новия дълг, който държавата може да поеме през 2025 г. възлиза на 18.9 млpд. лева. Предвижда се държавният дълг да достигне 61.7 млрд. лева или 26.6% от БВП през 2025 година.
Очакваният икономически растеж за 2025 г. е 2.8%, като се предвижда БВП да достигне по текущи цени 215 млрд. лева.
В проектобюджета се предвижда от 1 април 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани да се увеличи на 1 077 лева.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лева.
В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лева.
Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване остава без промяна за 2025 и 2026 г., но се предвижда да бъде повишена с 1 процентен пункт от 2027 г. и с още 2% от 2028 година.
В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на правило по Закона за публичните финанси, които не трябва да надхвърлят 40 на сто от БВП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39.5-40.0 процента от БВП за периода 2025-2028 година.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4.5 млрд. лева.
За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на 2024 г. ще се осъвременяват от 1 юли 2025 г. по швейцарското правило, като за това са предвидени допълнителни средства в размер на 1.033 млрд. лева.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено и увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на учителите в средното образование, като те ще са в размер от 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като заради това са предвидени допълнителни 499 млн. лева.
