Със 151 гласа „За“ (67 от ГЕРБ-СДС, 28 от „ДПС – Ново начало“, 20 от „БСП – Обединена левица“ 19 от ДПС – ДПС, 17 от „Има такъв народ“) парламентът прие Законопроекта за бюджета на Здравната каса за 2025 година, който е близо 9.5 млрд. лева.
„Против“ гласуваха 71 народни представители (31 от ПП-ДБ и 31 от „Възраждане“, 9 от МЕЧ). „Въздържал се“ бе само един депутат от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. След приемането на проектозакона на първо четене, депутатите гласуваха срокът между първо и второ четене да е 5 дни. Освен това подкрепиха предложението на ГЕРБ-СДС утрешното заседание на парламента (на 6 март) да започне от 11 часа. Причината – след законопроекта за бюджета на НЗОК следваше да се приеме бюджетът на държавата за 2025 година.
По време на дебатите по бюджета за НЗОК от „Възраждане“ изразиха категоричната си позиция, че няма да го подкрепят. Маргарита Махаева се аргументира с това, че той е орязан – намален е с 65 млн. лева в сравнение с предложения от служебното правителство. По думите й в него няма достатъчно пари нито за медицинските специалисти, нито за ремонт на лечебните заведения.
Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС я помоли да му каже на кой точно ред от проектозакона на бюджета за НЗОК са записани възнагражденията на медицинския състав и на кой ред – ремонтите.
Съпартиецът й – Ивайло Папов – който също разкритикува бюджета на НЗОК, припомни както позицията на Българския лекарския съюз, който се обяви срещу него, така и становището на Българския фармацевтичен съюз, откъдето са заплашили с протест.
Валери Лачовски от ГЕРБ-СДС посъветва депутатите от „Възраждане“, когато не познават материята, да не се изказват и припомни, че издръжката и ремонтната дейност на лечебните заведения са ангажимент на техния собственик. Освен това ги опроверга, че бюджетът на НЗОК е орязан – посочи, че е рекорден, тъй като е увеличен с 16% или с 1.306 млрд. лева. Посъветва депутатите да сменят мисленето си и да не говорят за увеличаване на разходите в здравеопазването, а за повишаване на инвестицията в него.
Лачовски отбеляза, че са предвидени средства за продължаване на финансирането на аптеките в отдалечените райони, като те са „записани“ в болничната помощ, чийто бюджет е повишен с 514 млн. лева. Други 68 млн. лева са заложени за финансиране на персонала в болничната помощ, като те са с 8 млн. повече от възнагражденията през 2024 година. Депутатът от ГЕРБ-СДС добави и че в бюджета на НЗОК е заложена така наречената надлимитна дейност, заради което от неговата парламентарна група ще го подкрепят, но ще внесат и някои поправки между първо и второ четене, с цел да променят начина, по който е заложен механизмът за контрол на преразход на средствата в болничната помощ.
Джевдет Чакъров от ДПС – ДПС поясни, че от неговата парламентарна група ще подкрепят бюджета, защото той е кризисен. В същото време поясни, че е добре да има надпартиен консенсус за реформа в здравеопазването, тъй като въпреки че средствата за здравеопазване се увеличават с близо с 2 млрд. лева нито лекарите, нито пациентите са доволни. Той обърна внимание, че се запазва дисбалансът – да има превес на болничното лечение, вместо на профилактиката, предвид факта, че България е с най-ниска продължителност на живота в ЕС при предотвратими заболявания.
Фатима Йълдъс от „ДПС – Ново начало“ започна изказването си с думите, че от парламентарната й група подкрепят бюджета на Здравната каса заради предвиденото увеличение от 15.9% на средствата за болничната медицинска помощ, което включва средства за медицинския персонал в лечебните заведения в трудно достъпни райони. От „ДПС – Ново начало“ подкрепят и ръста от 16% за първична медицинска помощ, тъй като по думите на Фатима Йълдъс той е предвиден за балансираното разпределение на средствата за изпълнителите на извънболничната медицинска помощ, за профилактика и за ранно откриване на заболяванията. Тя отбеляза като положителна мярка отделен бюджет в този на НЗОК, който е специално за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и е в общ размер от 19.5 млн. лева, както и на още 5 млн. лева – за медицински изделия за биомаркерна диагностика. Йълдъс добави и че между първо и второ четене ще направят предложения, които да гарантират по-ефикасното разпределение на средствата по отделните пера.
Ивайло Митковски от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ също обърна внимание на сериозното увеличение на бюджета на НЗОК – с близо 16%, но коментира, че почти половината от общо 9.5 млрд. лева – или 4 млрд. лева са отделени за болничната помощ, което според него задълбочава дисбаланса. Като положително той отбеляза предвидените средства за аптеките в трудно достъпните региони, с което посочи, че се продължава политиката от 2024 година. В същото време Митковски разказа фрапантен случай на жена от средноголям черноморски град, която травмирала китката си, но тъй като в населеното й място нямало ортопед, трябвало да отиде в съседен град. Там обаче не успели да й осигурят подходящото лечение, заради което тя трябвало да пътува в друг град. Там пък, въпреки че най-накрая започнали да лекуват китката й, тя паднала от болничното си легло и получила фрактура на глезена. За зла участ точно тогава в болницата нямало специалист, който да я приеме, и тя отново трябвало да смени лечебното заведение.
Божидар Божанов от ПП-ДБ разказа за друг куриозен случай – майка открила, че детето й е било хоспитализирано фиктивно 8 пъти, но това реално струвало на НЗОК 15 000 лева. Ето защо той обяви, че от ПП-ДБ са предложили за всяка хоспитализация да се изпраща уведомление на пациента – чрез смс, вайбър или по друг канал, удобен за него. На следващо място от ПП-ДБ предлагат частните болници да обявяват обществени поръчки, така както е заложено по евродиректива, а не да се стига до фрапантни случаи, при които едно лекарство в държавните болници да струва 66 лева, а в частните – 1800 лева.
Александър Симидчиев от ПП-ДБ също обърна внимание на проблема с хоспитализациите, посочвайки, че в България, за разлика от ЕС, всеки пет е хоспитализиран, докато в останалите страни на Стария континент в болница влиза всеки десети. Той бе категоричен, че този проблем не може да се реши с популистки изказвания, а с дигитализация. Освен това добави, че НЗОК финансира дейности със здравните вноски, плащани от всички български граждани, и когато те са недоволни от здравеопазването, причината е, че Здравната каса не купува правилно дейности от тяхно име.
