Много преди „бегълците“ от TikTok да открият Red Note, Кандис Лин дава на американците портал към дивия, забавен свят на китайските социални мрежи.
Един ден в средата на януари базираната в Калифорния инфлуенсърка в социалните мрежи Кандис Лин се събужда и открива, че стотици хиляди така наречени бегълци от TikTok внезапно се стичат към Red Note – китайско приложение за социални мрежи, което тя използва всеки ден.
Лин не твърди, че всичко това се е случило заради нея, но тенденцията е добър пример за това как нейните видеоклипове са се превърнали в основна причина, свързваща паралелните светове на западните и китайските социални мрежи. За много хора, които иначе не знаят много за Китай, Лин се е превърнала във фактически посланик на китайската интернет култура в страната.
От декември 2023 г. Лин, която има повече от 2.3 милиона последователи в TikTok и Instagram, качва серия от вайръл видеоклипове, представящи Red Note (известна като Xiaohongshu на китайски) пред западната аудитория като дестинация за хора, търсещи брутално честни предложения за преобразяване.
Видеоклиповете подтикнаха влиятелни личности в сферата на бизнеса за красота да започнат да изтеглят приложението, което доведе до първия ръст на трафика от некитайски граждани. Когато през януари TikTok беше близо до забрана в САЩ, именно създателите на съдържание, свързано със съвети как да бъдем красиви и привлекателни, предложиха преминаване към Red Note.
Но много преди Red Note да предложи на милиони американци възможността да се докоснат директно до китайския интернет, Лин им предоставяше поглед към него.
„Съдържанието на Лин е като магически портал към другия край на света, където всички са като вас, но малко по-различни“, твърди Луси Уайт, 22-годишна барманка от Шотландия, която следва Лин в Instagram.
В замяна на това Лин се превръща в малка знаменитост и получава стабилни доходи от TikTok, с които подпомага ежедневната си работа като преподавател по кантонски. Но нейното онлайн присъствие също така я прави мишена за противоречия и омраза както от про-, така и от антикитайски настроени гласове в мрежата.
„Ако кажа нещо хубаво за Китай, ме наричат бот на Китайската комунистическа партия, но ако кажа нещо лошо за Китай, ме наричат шпионин на ЦРУ“, сподебя Лин пред WIRED. В резултат на това тя се опитва да стои настрана от политиката и се фокусира върху по-безобидни и забавни тенденции.
Всеки ден Лин проследява китайското интернет пространство в търсене на нова вражда между известни личности, най-горещото меме или може би вайръл предизвикателство в колежанското общежитие, което след това превежда на английски и обяснява в едноминутен видеоклип.
Във всеки клип тя гледа в камерата с един и същ характерен мъртвешки поглед. Лин често е питана защо не се смее в клиповете си, а тя обяснява, че това е така, защото трябва да снима четири или пет пъти, за да получи най-добрия кадър.
Без значение колко смешни са шегите, до края на снимачния процес те вече остаряват. „Ето защо съм като робот“, признава тя. Все пак понякога на лицето на Лин не може да не изгрее усмивка, която радва феновете ѝ.
Аудиторията на Лин обича да научава какви забавни неща са измислили напоследък китайските потребители на социални мрежи. Китайските социални мрежи са свят, до който западняците нямат достъп, защото не говорят същия език и не използват същите платформи като хората в Китай, казва Джоузеф Бъртън, 39-годишен писател и бивш американски дипломат, който следва Лин в Instagram.
„Не мога да си взаимодействам с тях или да ги достигна, но има някаква симпатия от рода на „всички хора са братя“, споделя той. „Китай е представян като напълно различно място, където никой не се шегува. Това цензурирано, безплодно адско пространство, което е изцяло хиперпропаганда … Но не, хората се шегуват. Всекидневният живот съществува. Мемовете съществуват.“
Забавни факти за кантонския език (говори се основно в югоизточната част на Континентален Китай, Хонконг, Макао, както и от китайски малцинства в Югоизточна Азия)
Кандис Лин е родена в китайския град Гуанджоу и имигрира в САЩ със семейството си, когато е в гимназията. Получава докторска степен по педагогическа психология и по-късно започва работа като преподавател в университет. В един момент решава да отвори онлайн магазин за грижа за кожата.
След това настъпва пандемията от COVID-19 и един ден, докато скучае вкъщи, скролвайки на телефона си, Лин решава да започне да публикува в TikTok. През април 2020 г. тя прави 24-секундно видео, в което изброява шест английски имена, които звучат ужасно на кантонски: Името „Сюзън“ например звучи като „бог на лошия късмет“. Видеоклипът неочаквано „избухва“, като събира 5 милиона гледания и над 10 000 коментара.
„Ето защо реших да го превърна в поредица, тъй като осъзнах, че за това си има аудитория“, признава Лин.
По-късно Лин започва да отразява клюки за китайски знаменитости, телевизионни предавания, тенденции в красотата и абсурдни интернет мемета – все неща, които средностатистическият млад, супер „онлайн човек“ в Китай скролва и публикува всеки ден. След стотици видеоклипове става ясно, че на Запад има ненаситен апетит за този вид съдържание.
Селин Бай, 22-годишен търговски представител в Пекин, е един от неофициалните съветници на Лин. След като открива видеоклиповете ѝ в Instagram, Бай се свързва с Лин, за да ѝ изпрати идеи за това кои интернет тенденции трябва да отрази следващия път. А по-късно те стават приятели в WeChat. „Тъй като дълго време е живяла извън родината си, понякога тя се консултира с мен дали дадена тема действително е популярна в Китай, за да може да балансира интересите на западната и източната аудитория“, казва Бай.
Лин споделя, че често се опира на опита си в академичните среди като учител, за да гарантира, че видеоклиповете ѝ ще намерят отклик сред западната аудитория. Тя винаги мисли за най-подходящите думи, които младите хора в Америка използват, за да може да прави сравнения и аналогии със случващото се в Китай.
„Правя задълбочени проучвания, за да съм сигурна, че всичко, което казвам, е правилно“, обяснява Лин.
В настоящата политическа обстановка дискусиите за Китай бързо могат да провокират враждебни спорове. Отношенията между САЩ и Китай се влошиха значително през последното десетилетие и хората в двете страни понякога имат силни и разгорещени мнения за правителствата на другите страни. Лин обаче до голяма степен успява да запази своя малък оазис в морето от поляризиращи разкази.
Това отчасти се дължи на съзнателното решение на Лин да остане аполитична и възможно най-неутрална. Тя е откровена относно факта, че се фокусира върху безобидни теми, като танцови тенденции, вместо например върху състоянието на човешките права в Китай. „Нямам нищо против, ако [хората] ме отписват от профила си, защото не говоря по тези теми, защото това означава, че съдържанието ми не е за тях. Така че наистина не ми пука. Има толкова много акаунти, които говорят за тези неща и които те могат да следват“, смята Лин.
Тя знае, че никой не може да бъде напълно неутрален, а възгледите ѝ разбираемо са формирани от възпитанието ѝ в Китай. Но Лин се опитва да държи личните си възгледи далеч от видеоклиповете си, доколкото е възможно.
Бай, неин почитател в Китай, смята, че Лин е постигнала този баланс.
„Някои инфлуенсъри обичат да показват най-лошите страни на Китай по сензационен начин, докато други опростяват сложните политически въпроси и твърдят, че Китай никога не е правил нищо лошо. Но Кандис е различна. Тя просто остава вярна на текста и предава различните гледни точки“, отчита Бай.
Друга особеност, коато привлича Бай към съдържанието на Лин, е фактът, че коментарите към нейните видеоклипове обикновено са цивилизовани и приятелски, а не напрегнати и открито политически.
Въпреки това Лин често получава нападки и от двете страни на политическия спектър. Тя казва, че един от критиците ѝ е направил акаунт, в който се представя за нея, наречен „Кандис Лин е расистка“. В Red Note тя споделя, че е виждала китайски потребители да препращат нейни видеоклипове и да се оплакват, че тя петни имиджа на Китай.
Бъртън твърди, че западните зрители често изискват всеки, който говори за Китай онлайн, да премине през тест: „Осъждате ли китайското правителство?“
Бъртън е възмутен от подобен тест и заявява категоричната си позиция:
„Ако твърдите, че споделянето на ежедневни истории от Китай по някакъв начин е декларация за лоялност към китайското правителство, която трябва да бъде отхвърлена, то наоколо наистина има някакъв авторитарен тип, но това не е Лин“.
В някои отношения видеоклиповете на Лин приличат на скрийншот на забавен туит, който е бил споделян безкрайно в Tumblr или Instagram, без да се споменава оригиналния автор. Но в този случай забавният коментар идва от случаен китаец на другия край на света, който вероятно изобщо не знае, че неговото остроумие се оценява и от милиони хора, които говорят друг език.
Въпреки дълбоките идеологически и културни различия, Лин доказва, че хората в САЩ и Китай могат да се съгласят с едно нещо и това е ценността да притежаваш добро чувство за хумор.
