България отново е на опашката, неспособна да защити интересите си и да получи добри пари от Брюксел, които да вложи в икономиката си. Този път става дума не за пропилените възможности по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който ще загубим милиарди, а за развитието на финансиране на добив и проучване на стратегически суровини.
Дронове, ВЕИ, мобилни телефони, електромобили, суперкомпютри – всички те се нуждаят от наличието на евтини и лесно добивани суровини. Те са част от индустриите на бъдещето. Темата става все по-актуална, въпреки, че бе поставена като проблем още през 2010 г., след отказа на Китай да снабдява Япония с редкоземни елементи. Европейският съюз пък реши да се отърве от прекомерната зависимост от трети страни – като Китай – ако иска да е конкурентоспособен.
Във вторник (25 март) Европейската комисия
прие списък с 47 стратегически проекта,
които да доведат до увеличаване на добива на стратегически суровини в страните от ЕС. Стратегическите проекти обхващат 14 от 17-те критични суровини, които са включени в европейския списък на материалите от изключителна важност. Става дума за литий (22 проекта), никел (12 проекта), кобалт (10 проекта), манган (7 проекта) и графит (11 проекта), които ще укрепят веригата на стойността на суровините за батерии в ЕС. Включени са и магнезий (1 проект) и волфрам (3 проекта), които са от важни за устойчивостта на отбранителната промишленост на блока.
Зa дa бъдат реализирани,
пpoeĸтитe ce нyждaят oт oбщa инвecтиция в paзмep нa 22.5 млpд. евро.
Пoдĸpeпaта ще бъде координирана между Koмиcиятa, дъpжaвитe члeнĸи и финaнcoвитe инcтитyции. По това направление, пари от Брюксел ще получат Белгия, Франция, Италия, Германия, Испания, Естония, Чехия, Гърция, Швеция, Финландия, Португалия, Полша и Румъния.
България, която е богата на суровини, не попада сред тях. Вместо това политиците са заети с вътрешни спорове, а и избягват да предлагат подобни проекти, за да не дразнят избирателите в съответните населени места.
Миналата година български учени настояха
за приемането на Национална научна програма за критичните и стратегическите суровини.
Идеята беше лансирана от БАН и няколко университета още през 2023 г., но без резултат.
Според учените страната ни разполага със суровините, които са необходими за развитието на новите технологии. Проблемът е, че никой не знае с какви точно стратегически суровини разполагаме. Активното проучване бе прекратено преди повече от 20 години и няма особен апетит за възобновяването му. Затова и не разполагаме с кой знае колко данни за наличие на модерните метали за производство на батерии – литий, кобалт и никел.
По данни на Геологическия институт на БАН
България е на трето място по производство на мед в Европа след Полша и Испания.
Едновременно с това сме и най-големия производител на барит в ЕС.
Страната ни добива и произвежда олово и цинк, а също така има находище на волфрам. Имаме и голямо манганово находище, което не се използва от няколко години.
Знае се също, че има фосфорити в някои от седиментните разрези, но тези изследвания са правени през 60-те години на миналия век, а по това не е имало толкова прецизна технология за проучване и съответно няма данни какви критични елементи има там.
През юли 2024 г. правителството
прие да финансира с 8.5 млн. лв. до края на 2029 г. научни изследвания,
които да установят потенциала на страната за добив на критични и стратегически суровини. Приоритетни са тези, които са необходими за автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, информационните технологии, здравеопазването и енергията от възобновяеми източници. Досега няма информация какво се случва по тази програма.
Може би е крайно време да се отърсим от инерцията и да се опитаме да печелим от това, с което разполагаме.