Европейските застрахователи ще бъдат наказвани за инвестициите си в криптовалути, ако бъде одобрено предложението на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Надзорникът препоръчва на Европейската комисия да въведе 100% капиталови изисквания за всички криптоактиви, които притежават компаниите от застрахотелния бранш. Наказателните капиталови правила трябва да се прилагат също и за „стабилните виртуални монети“ (stablecoins) с фиксиран курс към хартиените валути, както и на други дигитални пари, гарантирани с традиционни активи като дългови книжа или акции. По-високите изисквания целят да откажат сектора от вложения в цифрови активи точно когато Вашингтон смекчава позицията си и регулирането на криптовселената.
Това е далеч по-твърд подход от съществуващия, следван от мнозинството европейски застрахователи, които, по информация на EIOPA, заделят капиталово покритие на 60%-80% от стойността на криптоинструментите. Надзорникът въвежда за първи път толкова тежки капиталови изисквания за какъвто и да било вид активи. Предложенията обаче едва ли ще имат особено въздействие в близко време предвид сравнително малките суми на виртуалните продукти, притежавани от европейския застрахователен бранш.
По данни на EIOPA, застрахователите на Стария континент са имали в портфейлите си криптоактиви за 655 млн. евро към края на 2023-а, което е под 0.01% от общия размер на активите им от 9.6 трлн. евро. Около две трети от криптовложенията им са в Люксембург, което показва, че те са индиректни инвестиции чрез фондове.
Надзорникът обосновава драконовския си подход с факта, че криптовложенията носят значителни рискове, включително „екстремни ценови движения, пазарни манипулации, липса на прозрачност и ниска ликвидност“. Експертите отбелязват, че най-голямата наблюдавана годишна загуба от Bitcoin за последните 14 години е била в резултат на 82-процентен спад на пазарните оценки през 2010-2011-а, а Ethereum е паднал с 91% през 2017-а.
Действащият в момента регулаторен режим на капиталовите изисквания на ЕС позволява на застрахователите да прилагат подход на детайлен анализ, включващ данни за потенциалните рискове и свързани с тях съображения към „стейбълкойнс“ и другите виртуални активи, което означава, че компаниите ги третират като базова валута или ценна книга. EIOPA обаче е против този подход, защото „няма достатъчно доказателства, че той е разумен“ и защото „диференцираното третиране може да усложни ненужно регулирането“.
Глобалните регулаторните органи искат по-нюансиран подход към катиталовите изисквания за криптоактивите на банките. Базелският комитет за банков надзор предлага разделянето на виртуалните продукти на две групи. Първата трябва да включва стейбълкойнс и други монетни активи, към които да се прилагат капиталовите изисквания за базовите валути или ценни книжа. Втората пък ще е съставена от по-рискови продукти, изискващи от банките 100% капиталово покритие.
След избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати през ноември 2024-а, той обеща да направи Америка „световна суперсила за Bitcoin“ и да сложи край на регулаторните репресии срещу сектора.
През януари щатската Комисия за ценни книжа и борси (SEC) премахна указанията си към компаниитеда включват притежаваните криптоинструменти като пасиви в балансите си – акт, оценяван като облекчение за управлението на тези дигитални активи. SEC прекрати през февруари и делата срещу криптоборсите, включително и Coinbase, за нарушаване на щатския закон за ценни книжа.
