Сривът на цените на суровия петрол през последните два дни след двойния шок от митата на американския президент Доналд Тръмп и изненадващото съобщение на ОПЕК+ да увеличи производството, промени енергийния пейзаж от Съединените щати до Близкия изток с поразителна скорост. Базовият сорт „Брент“ загуби 13% от пазарната си оценка на 3 и 4 април и фючърсните контракти за доставка през юни приключиха седмичната си търговия с котировка 65.58 щ. долара за барел, което поставя под сериозни съмнения стремежа на Тръмп да увеличи агресивно производството на изкопаеми горива и да постигне „доминираща роля в енергетиката“. Отвъд Атлантика, продажбите със сигурност ще охладят препускащите енергийни разходи в Европа, но същевременно ще свият финансовите приходи на Близкия изток.
Анализаторите на петролния пазар пък вече преоценяват очакванията си за 2025 година. „Голдман Сакс груп“ – един от най-оптимистично настроените към черното злато играчи от Уолстрийт, понижи прогнозата си за цените на горивото към 31 декември с 5 долара за барел – до 66 долара за барел.
Платформата Enverus, която предоставя данни, предвиждания и анализи на цялата ценова енергийна верига, втали с повече от една трета модела си за ръста на потреблението. „Веднага след като Тръмп въведе митата срещу Канада преди около два месеца, понижихме оценката си“, посочва Ал Салазар – ръководител на макропроучванията за петрол и газ в Enverus. И допълва, че съобщението на ОПЕК да увеличи квотите е дошло като капак.
Енергийните експерти на „Ю Би Ес груп“, които в началото на годината протнозираха, че глобалното търсене на черно злато ще ще се увеличи с 1.1 млн. барела на ден през тази година, редуцираха това количество с грубо 50 процента.
Фючърсните контракти на американския лек суров петрол WTI за доставка през май приключиха седмичната си търговия с котировка 61.99 щ. долара за барел – доста под прага от 65 долара за барел, нужен на повечето американски фирми, за да реализират печалби от нови сондажи в Тексас и околните щати, според последното проучване на клона на Федералния резерв в Далас. Търговската война обаче качва цените на сондажните съоръжения, като разходите за тръби ще нараснат с около 30% в сравнение с равнищата преди въведената през март 25-процентната ставка на вноса на стомана в Съединените щати.
Комбинацията от по-ниски петролни котиромки и по-високи разходи за производството на горивото определено работи срещу желанията и натиска на тръмп американските сондьори да увеличат добива.
Енергийният подиндекс на S&P 500 (S&P 500 Energy Index), който включва акциите на щатски петролни и газови компании, потъна с 16% на 3 и 4 април, като някои от членовете му загубиха по над 20% от пазарните си оценки.
За Европа новината за ценовия срив на черното злато е добре дошла. Митата на Белия дом вече свалиха газовите котировки на Стария континент до най-ниските за последните шест месеца стойности в очакване търговската война да охлади глобалното енергийно потребление и да облекчи пазарното напрежение. Този ценови спад внесе известно успокоение, че регионът ще може да натрупа достатъчно резерви за зимата. И ако растежът на китайското стопанство се забави, Европа вероятно ще срещне по-малка конкуренция за покупки на втечнен природен газ от Съединените щати и други източници.
В Близкия изток по-ниските цени на черното злато определено ще ощетят някои членове на групата ОПЕК+, която в началото на седмицата потвърди решението си да започне да увеличава постепенно производството от април нататък. На 31 март осемте страни от ОПЕК+ (Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАР, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман), които се съгласиха да редуцират доброволно петролния добив с общо 2.2 млн. барела на ден, проведоха съвещание онлайн и решиха да започнат да връщат постепенно на пазара орязаните количества от април 2025-а до септември 2026-а.
Датата на съобщението на картела – почти едновременно със списъка от реципрочните мита на Тръмп – не изглежда чисто съвпадение. Официални представители на Рияд и Вашингтон са водили дискусии в дните преди двете събития, твърдят запознати с въпроса лица. Група от делегати и търговци на суров петрол спекулират, че саудитците умишлено са искали да засилят до максимум пазарния шок.
Това определено е рискован хазарт за ОПЕК+, защото много от членовете на групата се нуждаят от по-високи петролни котировки, за да покрият правителствените разходи. Например, на Саудитска Арабия са необходими цени над 90 щ. долара за барел, по сметки на Международния валутен фонд, а кралството вече беше принудено да намали инвестициите в някои проекти, заемащи централно място във визията на престолонаследника принц Мохамед бин Салман да прекрои икономиката на страната си.
