„Нищо различно от официалната прожектирана версия не трябва да вижда бял свят!“ Така може да се обобщи омертата, която официалната политическа, сенчестата политическа, съдебната и правоохранителната системи вече години наред спазват по отношение на контролирания фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ).
И това не е толкова нов извод. Новото е, че проявлението на тази омерта добива толкова по-гротескни черти, колкото казусът с фалирането на банката и различни негови проявления се задържат в системата на правораздаването.
Последният засега епизод е как добре организираната прокурорска шпицкоманда, формално групирана около бившия шеф на Столичното следствие и Пепи Еврото, а ефективно изпълняваща волята и интересите на Делян Пеевски, смачка и продължава да мачка всеки сигнал за фалита на КТБ, който излага на показ неудобни факти.
Фалшивият фалит
Така нареченото „мегадело за източване на КТБ“ от няколко години се движи из съдилищата – първо Специализиран съд, а сега Софийски градски съд. Обвиняеми по него – за обичайната кредитна дейност на банката – са осемнайсет човека. И въпреки че делото е в съдебна фаза, българското следствие и прокуратура никога не са разследвали един ключов момент – техническото фалиране на банката. А то е основано на базата на обезценка на активи и банкови кредити, написана по специално създадена методика. Всичко това би трябвало да светне лампата на всеки един разследващ,че има нещо гнило в тази работа. Но това така и не се случи в хода на разследването.
По-страшното е, че това „светване“ не се случва и сега. А възможности за това има. Такава възможност за допълнително разследване например се отваря през май 2024 г.
Сигналът
Тогава мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев сезира Софийска градска прокуратура (СГП) за действията на организирана престъпна група от длъжностни лица, които са заговорничили, за да създадат формално основание за отнемане лиценза на КТБ през 2014 година.
В сигнала си Василев посочва голямо количество конкретна фактология. Описва действията на членовете на УС на БНБ, и. д. подуправител и ръководител на „Банков надзор“ Нели Кордовска, квесторите на КТБ, назначени от БНБ след поставянето на банката под особен надзор, и представителите на „одиторските фирми“ „Делойт България“ ЕООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД. Всички те – отговорни за сътворяването на чудовищната манипулация „одиторски доклади, установили отрицателен капитал в КТБ“.
Съвсем случайно проверката по този сигнал се пада на прокурор Йордан Петров от Софийска градска прокуратура. Петров е безспорното ново острие в „звездната“ шпицкоманда на Пепи Еврото. Той например е наблюдаващ прокурор по делото за разследването на „Осемте джуджета“. Това досъдебно производство беше образувано през 2023 г. и трябваше да установи дали Петьо Петров-Еврото е принуждавал и подкупвал магистрати и е правил незаконни записи.
В свидетелските си показания бившата му съпруга Любена Павлова разказа, че със записи той е изнудвал магистрати, давал е подкупи, за да бъдат решавани дела по определен начин. Прокурор Йордан Петров обаче е установил, че няма такива данни. Не са открити свидетели, нито пък пострадали от принуда. Няма и постъпвали сигнали за това в държавното обвинение. Не са установени записите, а за подкупа останали само показанията, без да се открият други данни.
Вместо да разследва дейността на Еврото, прокурор Петров започна разследване на колегата си от Софийската районна прокуратура Константин Сулев за това, че повдигнал обвинения на Еврото.
И ако за разследването по „Осемте джуджета“ са му били необходими цели две години да се произнесе, то по сигнала за организираната престъпна група, фалирала КТБ със специално създадена методика за обезценка на банкови активи, Петров се е нуждаел от… пет дни.
Скандални аргументи
Основният аргумент за отказ от образуване на досъдебно производство е, че всичко описано вече е разследвано по „голямото дело КТБ“, по което подателят на сигнала се бил сдобил с обвинение и което дело вече е в съдебна фаза.
„Не следва да се измества фокуса от основното дело чрез фабрикуването на паралелни производства“, пише в постановлението Петров.
Това освен правен абсурд е и нагледен пример, че прокуратурата не се стреми към разкриване на обективната истина, а към възпроизвеждане на единствената истина, която прокурорите по делото за фалита на КТБ са възприели за меродавна. И това звучи плашещо.
Плашещо е, защото и сигналът е смачкан със светкавична скорост и от Апелативна прокуратура. Сигналът стига до АП, след като отказът за образуване на досъдебно производство е обжалван от Цветан Василев.
Прокурор Людмил Коюмджиев от АП също бърза да постанови отказ от образуване на досъдебно производство, като извежда нова порция абсурдни аргументи. Според прокурора в сигнала наистина има описани много конкретни факти и обстоятелства за състоянието на КТБ, но понеже в сигнала се обрисувала картината на заговор с участието на много държавни органи и частни структури, то трябвало тези данни да бъдат още по-задълбочени. Но това очевидно не е работа на следователите.
Още бързина
Тъй като законът предвижда съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, Цветан Василев обжалва пред Софийски градски съд.
И тук се включва съдебната част от омертата. Според съдебния състав с председател Виктор Чаушев на съдебен контрол подлежат само постановленията на прокуратурата, в които прокурорът е отказал да образува производство поради липса на престъпление. А в постановлението си прокурорът Петров не бил се ангажирал с конкретна позиция дали в сигнала има достатъчно данни за конкретни престъпления. С определението си СГС приключва темата и изпраща цялата преписка във Върховна касационна прокуратура.
_________________________
* Текстът е публикуван в сайта „КТБ Фактите“.
