Световните лидери, които се събраха във Вашингтон тази седмица, въздъхнаха с облекчение, че икономическият ред, ориентиран към САЩ през последните 80 години, все още не е започнал да се срива, въпреки подхода на Доналд Тръмп да ориентира процесите директно към себе си, предаде „Ройтерс“.
Пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка бяха доминирани от търговски преговори, на които се чуха някои изказвания от високопоставени представители на Вашингтон, които прозвучаха оптимистично по посока търговските отношения с Китай.
По време на срещите представителите на централните банки и финансовите министри си поставяха въпроса дали все още могат да разчитат на щатския долар като стабилна валута, имайки предвид атаките на Тръмп срещу международните институции и Федералния резерв.
Все пак мнозина признаха, че са въздъхнали с облекчение, когато Тръмп престанал да повтаря заплашително как ще уволни председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл. Те разчели и като положителен знак призива на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент за преформатиране на МВФ и на Световната банка според приоритетите на Тръмп. Това предполага, че Съединените щати нямат намерение да се оттеглят от двете финансови институции, чието създаване подкрепиха на конференцията в американския курорт „Бретън Уудс“ през 1944 година.
Управителят на централната банка на Австрия Робърт Холцман коментира със задоволство, че е станал свидетел на промяна в позицията на администрацията на САЩ, но все пак призна, че се притеснява, че тя може да не е окончателна.
Холцман добави, че за повечето му колеги е трудно да се приеме политизирането на Федералния резерв, а в още по-малка степен оттеглянето на САЩ от МВФ и Световната банка. Причината – подобно действие от страна на Вашингтон би изложило на риск около 25 трилиона долара облигации и заеми, емитирани в чужбина.
Политиците се опасяват, че нямат алтернатива на Съединените щати в качеството им на световен финансов хегемон.
Главният икономист на Световната банка – Индермит Гил – предупреди за проблемите с дълговете на нововъзникващите пазари и настоя за либерализация, предаде „Ройтерс“.
Той поясни, че нарастващата несигурност в сферата на световната търговия задълбочава проблемите на развиващите се страни и на държавите с нововъзникващи пазари. По-конкретно той определи като проблем нарастването на държавните им дългове и забавянето на икономическия им растеж.
В същото време Индермит Гил добави, че поне засега водещите икономисти не прогнозират кой знае колко значителен спад в ръста на икономиките на развиващите се страни.
По-рано тази седмица Световната банка представи аналитичен доклад, в който прогнозира, че растежът на световната икономика ще се забави до средно 2.3 на сто през периода 2025/2026 г. след ръст от 2.6 на сто през 2024 година.
Световната банка прогнозира и значително забавяне на нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през 2025 г., до 1.6% спрямо ръст от 2.8% през 2024 година.
