Европа смята поредицата от замразени финансирания, отменени програми и ширеща се враждебност към науката в Съединените щати при администрацията на президента Доналд Тръмп като възможност да се превърне във водеща дестинация за изследванията. Привличането на водещи таланти обаче няма да е лесно. И едва ли ще са достатъчни средствата в представения през тази седмица от председателя на Европейската комисия Урсела фон дер Лайен пакет от инициативи в размер на 500 млн. евро от 2025-а до 2027-а, целящ да превърне Европа в „матнит за изследователи“. Това се случи по време на конференция в Париж с домакин френският президент Еманюел Макрон, който добави още 100 млн. евро за високотхнологични иновации.
„Това е историческа възможност за Европа и за Обединеното кралство да изместят завинаги Съединените щати от първото място в световната класация на дестинациите за учените“, коментира Боб Уърд – директор на политиката на кралския Институт Грантъм за промяната на климата и околната среда в Лондон. Уърд допълва, че ако Островът и Старият континент не го направят, „Китай и други държави също ще осъзнаят тази възможност“.
Налице са обаче безброй причини, поради които установилите се в Съединените щати учени няма да се втурнат да опаковат бага жи си и да се преместят зад граница. Едната от тях са заплатите, които вероятно ще са далеч по-ниски от сумите, които получават в Америка. Друг важен мотив е, че изследователите в повечето случаи не работят сами, което означава, че ще трябва да преценят какво би означавало едно преместване за студентите, сътрудниците в лабораторните и други свързани с тях лица. Не по-малко съществен е и въпросът как задграничното приключение ще засегне семействата им и личния им живот.
Съединените щати са държавата, създала водещите световни изследователски програми, позволяващи на страната да привлича талантливи учени от цялата планета откакто инвестира ударни в научна и технологична инфраструктура след края на втората световна война. А последните „резачки“ на Белия дом засягат само малка част от милиардите, инвестирани всяка година в изследователска и развойна дейност отвъд Атлантика.
Все пак, тези мерки за повишаване на ефективността на бизнеса и замразените средства доведоха до блокиране на работата и напускането на стотици федерални служители в агенции, предоставящи важни данни в широк кръг от области, включително и опознаването на начина, по който емисиите от парникови газове затоплят планетата и въздействат върх човешкото битие.
Фундаменталната роля на науката в момента се поставя под въпрос, заяви фон дер Лайен на 5 май в изказването си в парижката Сорбона. Което, по думите й, е „гигантска грешка“, защото „науката е ключът към нашето бъдеще в Европа“.
Поне един учен в облстта на климата, работещ в Съединените щати, преговаря за евентуално прехвърляне във висшет Лондонско училище по икономика, твърди Уърд. Според него, привличането на старши изследователи в Европа може да е трудна задача заради заплащането, но ЕС и Обединеното кралство биха могли да убедят младши сътрудници, които започват да правят кариера в Америка.
Френският Институт „Пиер-Симон Ваплас“ (федерация от климатични лаборатории) също е получил запитвания от работещи в САЩ френски и американски учени, желаещи да се преместят във Франция, посочва директорката Софи Годен-Бекман. И допълва, че определянето само на високи трудови възнаграждения няма да попълни дупката в проучванията, отворена от разградените американски институции. Тя също отбелязва, че „учените се нуждаят от система за подкрепа – инсталации, инженери и административен персонал“ и „именно това е привличало талантите в Съединените щати.
Финансовите различия също са значителни. Например, компании, изследователски институти, университети и правителствени лаборатории са похарчили 786 млрд. щ. долара за проучвания и раозвойна дейност в Америка през 2021-а, според последните налични официални данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Докато 27-е страни от ЕС са изразходили общо 480 млрд. долара през същия период за същата цел.
И докато повчето експерти от научната област са единодушни, че само малък брой водещи американски учени ще се прехвърлят в други държави, Дейвид Хо – професор по въпросите на климата в Хавайския университет в Маноа – смята, че голямата тревога не е вероятното изтичане на мозъци от Съединените щати, а промяната на кариерното им развити „научни в други сфери“. При този преход ще бъдат загубени много талантливи хора и никой няма да попълни необходимите работни места.
“While I suspect that a small number of US academics will leave and go to other countries, there’s really no prospect of this happening on a large scale,” said Andrew Dessler, a climate professor at Texas A&M University. “I don’t think many other countries have the capacity to absorb very many scientists.”
Научните изследвания и, в частност, проучванията на климата са постигнали напредък не чрез конкуренция, а благодарение на сътрудничеството между учените от двете страни на Атлантика, както и в други райони, отбелязва Годен-Бекман. И предупреждава, че „фактът, че админстрацията на Тръмп е в процес да разруши всичко това, да премахне научните изследвания за климата, е изключително сериозно“ и буди „огромни тревоги“.
Генералният директор на Европейският център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) госпожа Флоранс Рабие твърди, че е констатирана 10-процентна редукция на данните, които идват от метеорологичните балони на Националната агенция за изследване на океаните и атмосферата на САЩ заради последните решения за провежданата политика. За нея „това е загуба на улавянето на случващото се на нашия свят“, защото „времето не признава граници и за да се прогнозира ефикасно за дадена област са необходими данни от целия глобус“.
