Глобалните инвестиции в енергия ще скочат до рекордните 3.3 трлн. щ. долара през тази година, въпреки политическата несигурност и геополитическото напрежение, пише в публикуваното на 5 юни десето издание на проучването на сектора (World Energy Investment) на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Най-голям принос за мощния ръст ще имат технологиите за чиста енергия, които ще привлекат двойно повече средства от изкопаемите горива. Китай затвърждава позицията си на най-голям енергиен инвеститор в света, а в слънчевите фотоволтаични системи ще бъдат вложени повече капитали от която и да било друга технология.
Вложенията в зелени проекти – възобновяеми енергийни източници, ядрени мощности, мрежи, съхранение, нискоемисионни горива, ефективност и електрификация, ще се повишат до рекордните 2.2 трлн. долара през 2025-а, пише в доклада на МАЕ. Инвестициите в суров петрол, природен газ и въглища се очаква да са в размер на 1.1 трлн. долара.
„В условията на геополитическа и икономическа несигурност, която помрачава перспективата за енергийния свят, ние определяме енергийната сигурност като основен двигател на ръста на тазгодишните глобални инвестиции до рекордните 3.3 трлн. долара, защото държавите и компаниите се стревят да се изолират от широк спектър от рискове“, посочва главният изпълнителен директор на МАЕ Фатих Бирол. И допълва, че „Бързо променящата се икономическа и търговска картина означава, че някои инвеститори са възприели изчаквателен подход към одобренията на нови енергийни проекти, но в повечето области тепърва ще се видят значителните въздействия на съществуващите проекти“.
През последното десетилетие делът на Китай в глобалните разходи за чиста енергия се е увеличил от 25% до почти 33% благодарение на стратегическите вложения в широк кръг технологии, включително за генериране на електричество от слънце, вятър, вода и атомни реактори, за батерии и електрически автомобили. Докато световните вложения в петрол и газ гравитират към Близкия изток.
МАЕ посочва в доклада си, че тенденциите показват ясно наближаването на нова „Електрическа епоха“. Преди десет години инвестициите в изкопаеми горива са били с 30% по-високи отколкото в мощности за производство на електроенергия, мрежи за разпределение и съхранение. През тази година обаче електрическите вложения се предвижда да са с около 50% по-високи от общия размер на средствата, похарчени за доставките на черно злато, синьо гориво и въглища на пазара.
Инвестиционен отличник сред нискоемисионните енергийни източници са слънчевите фотоволтаични системи, в които се очаква да се влеят 450 млрд. щ. долара през 2025-а. Средствата за производството на батерии за съхранение на енергия също растат бързо и ще надхвърлят 65 млрд. долара. Капиталовият приток в ядрена енергия е нараснал с 50% през последните пет години и е напът да достигне 75 млрд. долара
Тревожен сигнал за сигурността на електрозахранването е спадът на вложенията в електропреносни мрежи, които в момента с в размер на 400 млрд. долара годишно и не успяват да достигнат темпото на разходите за производство и електрификация. Поддържането на електрическата сигурност изисква инвестициите в мрежи да се увеличат до размера на средствата за генериране до началото на 2030-а, което обаче се възпрепятства от продължителните процедури за издаване на разрешителни и недостатъчното предлагане на трансформатори и кабели, заключават експертите на МАЕ.
По-ниските цени на суровия петрол и очакваното по-слабо потребление ще са причина за първия годишен спад от около 6% на вложенията в добива на черно злато от пандемията от КОВИД-19 през 2020-а насам. За разлика от него, инвестициите в нови съоръжения за втечнен природен газ са в сериозен възход в очакване на реализирането на новите проекти в Съединените щати, Катар, Канада и на други места по света. Прогнозите са, че между 2026-а и 2028-а глобалният пазар на горивото ще постигне най-големия в историята ръст на производствения капацитет.
Разпределението на енергийните разходи е изключително неравностойно в световен разрез, като много развиващи се икономики, най-вече в Африка, се борят да привлекат капитали за енергийна инфраструктура. В момента Черният континент има едва 2% дял от глобалните инвестиции в чиста енергия, въпреки че там живеят 20% от населението на глобуса.
