През юли ще бъде изпратено ново искане за второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това съобщи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпроса на депутата от „БСП-Обединена левица“ Владимир Георгиев.
Дончев добави, че ако всичко е наред, България би могла да получи второто плащане през септември. По думите му третото плащане може да бъде получено преди края на 2025 година и така дотогава в България биха могли да постъпят половината от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.
„Имаме една добра новина – категорично се наблюдава ускорение на плащанията. Ако към месец февруари те бяха от порядъка на 1.5 млрд. лева, то към момента те са 2.4 млрд. лева„, добави вицепремиерът.
Той обърна внимание, че по отношение на НПВУ България има предизвикателства не само с реформите, но и с инвестициите и напомни как към началото на 2025 г. плащанията по плана са били от порядъка на около 7%-8% или около 1.5 млрд. лева, а крайният срок за изпълнение на плащанията е в края на август 2026 година – т.е. правителството „Желязков“ има период от година и половина, за да компенсира генерираното закъснение от предходните години.
Ето защо по време на преговорите с Европейската комисия са били ревизирани около 30 инвестиции като част от НПВУ, при което осем изобщо отпаднали, като сред тях били най-вече такива, за които няма нито една обявена обществена поръчка. На други бил променен бюджетът, а при онези инвестиции, които вървели добре, имало увеличаване на бюджета им.
Дончев даде пример за инвестиции с увеличено финансиране, изброявайки проекти в железопътния транспорт, проекти в сферата на здравеопазването, които също ще получат допълнителни средства, включително за закупуване на нови хеликоптери линейки. Ще бъдат реализирани и допълнителни инвестиции в метрото – 65 млн. лева за метролиния 3 и още 84 млн. лева – за закупуване на нов подвижен състав.
Томислав Дончев припомни и че в резултат на преговорите с Европейската комисия на този етап е отпаднал ангажиментът за либерализация на пазара за битови потребители. Освен това позицията на българското правителство е, че страната вече е изпълнила ангажимента си, свързан с „Пътната карта за климатична неутралност“ и в тази посока не са необходими допълнителни стъпки.
ЕК е проявила разбиране и по отношение на позицията, че не бива и не трябва със закон да се определя крайна дата за затваряне на мощности за производство на електроенергия.
