Отвличането на вниманието е често използвана тактика в политиката, при която вниманието на обществото се насочва към незначителни, сензационни или емоционално натоварени теми, за да се прикрият или омаловажат по-сериозни въпроси.
Тя датира още от древни времена. Има дори и име: „Хляб и зрелища“ в древен Рим. Управниците давали на народа безплатна храна и организирали гладиаторски битки, за да отвлекат вниманието от бедността и социалната несправедливост.
Същата тактика я има и в съвремието под формата на скандали в медиите по време на кризи. Когато избухнаха протести в някои западни страни (като „Жълтите жилетки“ във Франция), медиите често акцентираха върху отделни инциденти с насилие, отклонявайки вниманието от причините за протестите – икономическа неравнопоставеност, данъчна тежест и социално недоволство.
Друга форма е използването на „външен враг“. В някои страни, когато вътрешните проблеми се задълбочават, управляващите насочват вниманието към външен враг – реален или измислен (например мигранти или заплаха от съседна държава), за да обединят обществото около себе си.
България не остава по-назад. От една страна това са скандали около известни личности или риалити предавания. В медиите се пуска шумен скандал, свързан с публична личност или шоу, точно когато се приемат спорни закони (например промени в съдебната система или обществени поръчки с голяма стойност). От друга страна това е „създаването на „вътрешен враг“ – НПО, малцинства и др. Част от политическия елит е използвал теми като „влиянието на соросоидите“ или „заплахата от джендър идеология“, за да отклони вниманието от икономически или корупционни скандали.
Какво според вас са законодателни действия в петък вечер или преди празници? Например въвеждане на спорни текстове в последния момент, когато медиите и обществото са по-малко активни. В петък вечер, когато хората вече са се настроили за уикенда, е и любимото време на Министерството на финансите да пуска важна информация за развитието на страната.
Ако трябва да обобщим техниките на въздействие, то те са: сензационализъм в медиите – „жълти“ новини доминират над политически или икономически проблеми, създаване на страх – чрез теми като тероризъм, имигранти, „глобални заговори“, вътрешни разправии между политици – симулирани скандали, за да се отклони вниманието от реални решения и „хвърляне на кокал“ – малки, шумно рекламирани социални мерки, които реално не решават проблеми, но отклоняват вниманието.
Ето какво казва по темата финансистът и политик Владислав Панев: „Никога в световната история „борбата със спекулата“ не е водила до нищо добро. И тук очаквам напоителни телевизионни репортажи за преследване на бандити, които продават домати и маркови анцузи на завишени цени.Тези тримата ще се явяват в новините със съобщения за хванати 15 туби с нафта. Като нищо тази епопея ще оправдае раздаване на бонуси на държавни служители и наемане на нови. За Ковачки и подобни – широко затворени очи. Но за кокошка – няма да има прошка!”.
Тримата, за които говори Панев, са шефовете на Приходната агенция и на комисиите за потребителите и за защита на конкуренцията, които се снимаха заедно, един до друг, като преградна стена пред спекулата и поскъпването. И наистина е странно как държавни органи сключват „споразумение за сътрудничество“, при положение, че това им е вменено задължение по закон. Все едно Министерският съвет и парламентът да подпишат меморандум за сътрудничество в полза на българските граждани.
Това не е ли поредната българска „Пунта Мара”, прах в очите на народа?
Проблемът е, че редовият гражданин трудно различава кога вместо ястие от ординарното меню му предлагат набързо приготвени аламинути. Разликата обикновено я усещат и огласяват само политическите опоненти. Но техните предупреждения от типа „Хора, бдете! ” са актуални до следващото посегателство срещу здравия разум и аналитичното мислене.
„Законът, внесен от обединената левица за таван на надценките е напълно неработещ закон, който е абсолютно популистки. Опитват се да покажат, че се грижат за хората, а реално докато отвличат вниманието на обществото вкарват сламени хора в Комисията за защита на конкуренцията, която реално трябва да регулира тези цени”, каза неотдавна Кирил Петков от ПП-ДБ. „И това е типичния номер на фокуса – те отвличат вниманието на хората, докато те си наместват структурите за следващите 5 години. Реално ще имаме едни хора, избрани от тях, със зависимости”, обясни той.
Прозорливост ли ни трябва? Не, просто да „внимаваме в картинката”.
