Постигането на качествена заетост изисква реални действия на национално ниво, а не допълнителна регулация на европейско ниво. Пътната карта за качествени работни места (Quality Jobs Roadmap) трябва да предлага насоки, да оставя национална преценка и активно да насърчава обмена на опит и доброволни ангажименти. Това заяви заместник-председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Кирил Бошов по време на официалната среща с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за социалните права и уменията, качествените работни места и готовността Роксана Мънзату.
Кирил Бошов акцентира върху необходимостта от съобразяването със специфичния социално-икономически контекст в държавите-членки и подчерта важната роля на съвместните действия на социалните партньори за постигането на устойчиви резултати. Предприятията, членуващи в АИКБ, работят системно и от дълго време за насърчаването на привлекателността на професиите – особено в ключови за конкурентоспособността на българската икономика сектори. Бошов подчерта, че
близо 200 000 души липсват на българския пазар на труда
и този факт задържа развитието на българската икономика и икономическия растеж.
Като заместник-председател на Икономическия и социален съвет от групата на работодателите, главният секретар на АИКБ доц. д-р Милена Ангелова подкрепи стратегическата инициатива на ЕК „Съюз на уменията“ (Union of Skills). Тя заяви, че в Европа и особено в България се наблюдава задълбочаваща се криза в уменията, която е структурен, а не временен проблем. Тя призова
недостигът на уменията да бъде третиран като криза в ЕС,
така че да бъдат предложени спешни и действени мерки за преодоляването му.
Според доц. д-р Милена Ангелова, е необходимо да се даде приоритет на реалната валидация на неформално придобитите умения, прилагането на гъвкави форми на обучение и засилване на ролята на социалните партньори не само в консултирането, но и в съвместното управление на политиките по умения.
АИКБ призова Европейската комисия да насърчава повече регионални и секторни подходи, подкрепени с конкретни финансови инструменти и по-голяма автономия за социалните партньори в прилагането на мерките.
