На първо четене депутатите приеха промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които ще бъде въведена задължителна информационна среща за процедура по медиацията за определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. Вносител е Министерският съвет и за да защити промените, в пленарната зала беше дошъл правосъдният министър Георги Георгиев.
Той го направи, след като от „Възраждане“ Цвета Рангелова коментира, че не е ясно с какви мотиви е било решено задължителната медиация да се включи като задължителна реформа в Националния план за възстановяване и устойчивост. В същото време призна, че медиацията е безспорен доброволен алтернативен способ за уреждане на спор. Петър Петров от „Възраждане“ обърна внимание, че медиацията у нас не е актуална и цитира данни, според които за 2023 г. е имало 323 процедури по медиация, а през 2024 г. те са били 286 на брой. Ето защо от „Възраждане“ не подкрепиха законопроекта на Министерския съвет.
Преди това министър Георгиев им обясни, че целта на закона е да намали натовареността на съдилищата чрез използването на медиационната процедура и че гражданите трябва да бъдат информирани за възможностите за извънсъдебно решаване на споровете. Той цитира данни, че 30% от случаите миналата година са приключили с медиация. Министърът призна, че тези проценти не са добър резултат и тъкмо заради това са предвижда задължителна информационна среща, която да е консултация, за да се видят ползите от медиацията. Министър Георгиев подчерта изрично, че с промените не се въвежда задължителна медиация, както обяви преди това Искра Михайлова.
Той припомни, че въвеждането на задължителната съдебна медиация е било предмет на законодателна инициатива през 2023 г., като с Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11 от 2024 г. Конституционният съд обявява част от промените в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс за противоконституционни.
Ето защо сега предлаганият законопроект е в отговор на поставените с решението на Конституционния съд критерии и с него се предлага съдът да задължава страните по висящи съдебни дела да участват в информационна среща за процедура по медиация, предхождаща медиацията по дванадесет конкретно определени в закона групи граждански и търговски дела.
Предлага се въвеждане на задължителна медиационна процедура при спорове по: семейноправни въпроси, съсобственост, спорове в етажна собственост, делби, трудови спорове, търговски и облигационни спорове. Избраните производства са между страни, които се познават, имат интерес от бързо и по-икономично разрешаване на спора и може да се разчита, че провеждането на процедурата ще доведе до доброволно уреждане на спора между тях.
Гласуваните промени предвиждат разноските за информационна среща за процедурата по медиация да се заплащат от бюджета на съда в размерите, съобразно наредба по закона. Страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в подобна информационна среща, за която е била задължена от съда, ще заплаща глоба.
Депутатите приеха на първо четене и законопроекта за изменения в ГПК на „БСП-Обединена левица“. С него се създава единен подход при изчисляване размера на секвестируемата част от дохода. Така, ако изпълнението на паричните вземания е насочено върху трудовото възнаграждение или върху пенсия, то ще може да се удържа, ако размерите му са над минималната работна заплата. Трябва обаче да бъдат изпълнени допълнителни условия – осъденото лице да получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата при една трета част от горницата на минималната заплата, ако е без деца, и една четвърт – ако е с деца, които издържа.
Ако длъжникът получава месечно възнаграждение между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата секвестируемата част е една втора върху горницата от минималната работна заплата, ако е без деца, и една трета част от нея, ако е с деца, които издържа.
От „Възраждане“ подкрепиха законопроекта на БСП-Обединена левица, като според депутата Петър Петров промените създават яснота, която ще намали случаите на неправомерен натиск върху длъжниците от страна на частните съдебни изпълнители.
