Американският президент Доналд Тръмп обяви изненадващо на 24 юни, че дава зелена светлина на Китай – най-едрият купувач на ирански суров петрол, да продължи да купува суровината – обратен завой, създаващ впечатление на отстъпление от дългогодишните санкции на Вашингтон срещу Техеран. Съобщението, направено в социалната медия Truth Social часове след обявеното прекратяване на огъня между Иран и Израел, изненадало както търговците на черно злато, така и официални представители на собствената му администрация, може да подрони централния стълб на американската политика към Ислямската република, провежзана от много правителства, целящ да отреже основния източник на приходи на режима на аятолласите.
„Китай сега може да продължи да купува петрол от Иран“, каза Тръмп на фона на поредицата от публикации, изискващи от Техеран и Тел Авив да прекратят враждебните действия. Изявлението последва мощните въздушни удари на Съединените щати върху основните ядрени обекти на Ислямската република на 22 юни – офанзива, целяща да попречи на Техеран да създаде атомна бомба.
Петролните котировки продължиха понижението си след коментарите на стопанина на Белия дом, като американският лек суров петрол WTI за доставка през август загуби 6% от пазарната си оценка и приключи търговската си сесия на 24 юни в Ню Йорк в близост до 64 щ. долара за барел. Цените на черното злато тръгнаха надолу в началото на седмицата след като заплахите за нормалните доставки на горивото, произтичащи от конфликта между Израел и Иран започнаха да избледняват.
Официални представители на министерствата на финансите и на външните работи на САЩ, които отговарят за санкциите срещу иранския петрол, са били изненадани от съобщението на Тръмп и не са били сигурни как да го интерпретират, твърдят запознати със ситуацията лица. Едно от тях посочва, че финансовото ведомство засега ще продължи да прилага стриктно санкциите. Все още няма официален коментар по темата от Белия дом.
Говорителката на държавния департамент Тами Брус пък отказа да предостави подробности по време на брифинг на 24 юни. „Няма да изпреварвам президента, нито да гадая каква ще е неговата стратегия“, каза дамата. И добави, че „нещата се случват бързо и мисля, че ще разберем съвсем скоро“.
Вероятният обрат може да се тълкува и като жест към Пекин, с който администрацията на Тръмп иска да договори нова търговска рамка и да излезе от търговската война, тласнала митническите ставки до равнища, които са достатъчно високи, за да прекратят целия търговски обмен между двете най-мощни световни стопанства. Разрешаването на специално изключение за азиатския дракон може да е опит на стопанина на Белия дом да изпрати положително послание на китайците за сключването на нова митническа сделка.
Потенциалният 180-градусов завой може и да намали някои правни рискове, свързани с китайските покупки на ирански петрол, но не е ясно какво ще е въздействието на промяната върху реалните потоци на горивото. Китай, който е най-големият вносител на черно злато в света, получава 14% от него от Иран. Този дял обаче вероятно е по-висок, защото част от вноса е маскиран като доставки от Малайзия, от Обединените арабски емирства и от Оман, за да се заобиколят американските ограничения, които Пекин не признава.
Иранският петрол, в повечето случаип купуван със сериозна отстъпка, е от изключително значение за частните китайски рафинерии – жизнено важен източник на енергия за китайското стопанство, което все още се бори да се възстанови от срива на сектора на недвижими имоти.
„Иранските петролни санкции са много значителни от дълго време, но същевременно със сравнително слабо правно приложение“, коментира Даниел Танебаум – бивш служител в щатското министерство на финансите и партньор в консултантската компания за управление Oliver Wyman. И допълва, че „би било преждевременно да се мисли, че тази политика, която ще облагодетелства както Китай, така и Иран, ще продължи без дългосрочна визия за стабилизиране на региона, преди да отвори крановете за законна търговия на ирански петрол“.
Тръмп настоя за последно през май всичките покупки на ирански петрол или петрохимикали „да спрат СЕГА!“ и купувачите да се обект на вторични санкции и да получат забрана за достъп до какъвто и да било бизнес в Съединените щати. Три месеца по-рано, през февруари, финансовият министър Скот Бесънт каза, че Вашингтон възнамерява да ореже иранския петролен износ до под 10% от сегашните равнища, възобновявайки кампанията на „максимален натиск“, подета по време на първия президентски мандат на Тръмп.
Като част от тези усилия Вашингтон санкционира стотици петролни танкери за участието им в транспортирането на ирански петрол и деривати, и без реално разхлабване на тези мерки някои купувачи със сигурност ще имат по-предпазлив подход. Белият дом насочи вниманието си и към китайски дружества, пазаруващи иранско черно злато, което също държи нащрек други купувачи. Освен това, вторичните санкции на иранските петролни продажби остават в сила и не е ясно дали те са част от новите размишления на президента.
Цялата игра на санкции цели да принуди Иран да се откаже доброволно от обогатяването на уран, така че никога да не може да създаде ядрени оръжия. Засега обаче това не се получава и също не е ясно дали американските въздушни удари по ядрените обекти на Ислямската република са нанесли необратими поражения. Международната агенция по атомна енергия пък не знае какво се е случило с обогатените на 60% запаси от 409 килограма уран.
По оценка на Агенцията за военно разузнаване на Пентагона, американските бомбардировки през уикенда не са разрушили ключовите компоненти на иранската ядрена програма и вероятно са я върнали назад с няколко месеца. Тази първоначална оценка, цитирана и огласена от CNN, се основава на оценката на военните поражения, направена от Централното командване на Съединените щати след американските удари.
По отношение на обогатения уран пък всички са единодушни, че той е изчезнал в неизвестна посока. Експерти подозират, че на по-малки тайни места са били монтирани и модерни центрофуги, които да го обогатят до 90% – чистотата, необходима за създаване на атомна бомба.
