Поредните законови промени срещу нежеланието на прокуратурата да си върши работата са публикувани за обществено обсъждане като част от промени в Наказателно-процесуалния кодекс, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта на проектозакона е до болка позната – ефективност на наказателния процес, каквато срещу престъпността и корупцията във властта по правило няма.
Разширява се режимът за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и се въвеждат ясни правила за отмяна от главния прокурор в изрично изброените случаи, а не само общото „в изключителни случаи“, както е сега. Уреждат се изрични основания за възобновяване на наказателни дела: установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на ЕСПЧ за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.
Разширява се съдебният контрол срещу прекратяване или спиране на разследвания, като правото да обжалват прокурорското бездействие ще имат Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Те ще може да искат отмяна на прокурорското постановление за прекратяване или спиране на разследването, дори ако то не е започнало по техен сигнал.
Въвежда се право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение. Ускорителното средство се явява гаранция за пострадалия при бездействието да се повдигне обвинение или съзнателно игнориране на определена версия, като гаранциите са в следните насоки – разширяване на кръга на субектите, които могат да искат проверка от съда на срочността и качеството на производството, дори и в случаите, когато няма привлечен обвиняем; предвиждане на възможност съдът да може да дава задължителни указания относно прилагането на закона, което да направи ускорителното средство реално ефективно.
Въвежда се и възможност за разделяне на делото в съдебна фаза предвид от осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека по делата „Васил Христов срещу България„, където властите са установили само част от нападателите срещу жалбоподателя, и „С.З. срещу България„, където част от подсъдимите също са отсъствали от значителен брой заседания, което е довело до значителна продължителност на съдебната фаза на производството и прекратяване на наказателното производство срещу някои подсъдими поради изтекла абсолютна давност. Целта е отсъствието на подсъдим по делото да не е пречка то да продължи срещу останалите подсъдими, което ще гарантира ефективността на процеса и защита правата на пострадалите.
