Tether Holdings („Тетер“) – емитентът на най-разпространената „стабилна“ виртуална монета (стейбълкойн) има собствен трезор в Швейцария, където е натрупал злато за 8 млрд. щ. долара, с намерения да увеличи запасите.
Криптокомпанията, която през януари премести централата и поделенията си от Британските Вирджински острови в Салвадор, притежава в момента почти 80 тона злато, твърди ръководството й. Огромната част от него е директна собственост на „Тетер“, което я превръща в един от най-едрите собственици на скъпоценния метал в света извън банките и държавите.
„Имаме си собствено хранилище, което смятам, че е най-сигурното в света“, похвали се главният изпълнителен директор на фирмата Паоло Ардоино. То е в Швейцария, но Ардоино не издава местоположението му от съображения за сигурност, нито разкрива кога е създадено.
„Тетер“ е създателят на виртуалната валута USDT, чиято стойност е фиксирана към щатския долар в съотношение 1:1. През юни пазарната капитализация на виртуалната валута достигна 159 млрд. щ. долара – 62.43% дял от цялата екосистема на стейбълкойнс. Компанията получава зелени пари в замяна на монетите, които емитира и прави пари от това обезпечение като го инвестира в различни активи като американски държавни ценни книжа. Жълтият метал има почти 5% дял във фирмените резерви от 112 млрд. долара, става ясно от последния фирмен отчет, публикуван през март.
Златото на „Тетер“ в швейцарския трезор, оценено на около 8 млрд. щ. долара, се равнява грубо на общата стойност на скъпоценните метали и други суровини, които държи швейцарският банков първенец „Ю Би Ес груп“ – една от малкото банкови групи, търгуващи със злато, които публикуват такава информация в тримесечните си отчети.
Мощният ръст на стейбълкойнс разтревожи регулаторите и правоприлагащите органи, като „Тетер“ привлича специално внимание предвид големината си и предишните съмнения за състоянието на резервите й. Една от най-големите тревоги е, че с нарастване на популярността на виртуалните монети ще се увеличават и сумите, които сменят собствениците си, заобикаляйки легалната банкова система.
Новите регулаторни норми за стейбълкойнс по правило изключват златото и други алтернативни активи като стабилно покритие за цифровите долари. Наредбите, въведени в Европейския съюз през миналата година, както и предложеното законодателство в Съединените щати, позволяват единствено еквивалнти на кеш авоари като краткосрочни правителствени дългови книжа, които да обезпечават обвързаните с хартиени пари нвртуални монети. Което означава, че „Тетер“ ще трябва да продаде жълтия метал, гарантиращ USDT, ако поиска разрешение да работи на тези пазари.
Освен USDT, компанията има и обезпечена със злато монета XAUT, всяка от които се обменя по курс 1:1 с една тройунция злато. Тези златни криптомонети могат да се заменят за физическо злато, събрано директно в Швейцария. „Тетер“ е емитирала монети, еквивалентни на 7.7 тона жълт метал или 819 млн. щ. долара – все още символична сума в сравнение с далеч по-ликвидните търгувани на борсата фондове, обезпечени със злато, най-големият от които притежава почти 950 тона от скъпоценния метал.
„Смятам, че златото, логично ще е по-сигурен актив от която и да било национална валута“, коментира Ардоино за агенция „Блумбърг“. Което му дава основание да предполага, че „ако хората започнат да се тревожат от потенциален ръст на дълга на Съединените щати, те могат да потърсят алтернативи“.
Златото поскъпна с около 25% през тази година след като инвеститорите потърсиха спасителни убежища за застраховане срещу геополитическото напрежение и задълбочаващата се търговска война. Силното търсене на скъпоценния метал от централните банки и държавните фондове също държат цените високи.
„Всяка централна банка в страните от БРИКС купува злато“, посочва Ардоино, което, според него, качва златните котировки.
Решението за собствен трезор вместо за традиционно използваните от сектора на скъпоценните метали платени оператори на хранилища, е мотивирано от разходите. казва шефът на „Тетер“. Ако пазарната оценка на златните виртуални монети в обращение на компанията нарастне до 100 млрд. щ. долара, „50 базови пункта ще са сериозна сума“, обяснява Ардоино. И допълва, че е далеч по-евтино да притежаваш собствен трезор с размерите да побере и съхранява подобно количество от жълтия метал.
