Конституционният съд остави непокътната разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс, която предвижда задължителна конфискация на управляваните от пияни водачи собствени автомобили или плащане на паричната им равностойност, ако са чужда собственост. Атаката срещу въведеното преди 2 години правило дойде от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и от съдия в Районен съд – Свиленград. Районен съдия във Велики Преслав пък е сезирал за същото и Съда на Европейския съюз, чието произнасяне предстои.
„Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност управлението на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години по обективни причини е особено завишена и волята на законодателя, вложена в оспорените разпоредби, е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Следва да се отбележи, че подходът на българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, и други правови държави“, мотивира се КС, подчертавайки че законодателят е компетентен да определя наказателната политика на държавата.
С аргумента за провеждане на конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона са отхвърлени и критиките срещу плащането на пазарната равностойност на автомобила, ако същият не е собственост на шофиралия го пиян водач: „Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице“.
Петима членове на КС, повечето от които бивши съдии във ВКС, са обаче на особено мнение предвид мощното лобиране за премахване на атакуваната разпоредба. Това е направено за други два аналогични текста, предвиждащи същите санкции за трафик на мигранти. Става дума за чл. 280, ал. 5 НК и чл. 281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост” (съдържанието им виж в карето). Мотивът е, че тези разпоредби били „неясни до невъзможност за прилагане“ и въвеждали „конструкции без аналог в действащото българско наказателно право“.
