Европейската комисия направи на 16 юли първата си стъпка от процедурата за приемане на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028-2034 година.
Веднага след обявяването му от председателката Урсула фон дер Лайен стана ясно, че предстоят много „пазарлъци“, а скептиците твърдят, че няма да види бял свят в този вид.
Фон дер Лайен подчерта, че това ще е „най-амбициозния, дългосрочен бюджет, предлаган някога“, защото ще достига почти 2 трилиона евро и ще донесе много ползи на страните от блока.
Най-значимата промяна спрямо досегашните разходи е идеята за обединяването на досега съществуващите 52 европейски фонда под шапката на национални и регионални планове. Според Фон дер Лайен така парите ще могат да се използват по-лесно и по-ефективно.
От десетилетия бюджетът е бил около 1% от брутния национален доход на ЕС, като сегашният е около 1.2 трлн. евро за седем години.
Предложението на ЕС за периода след 2027 г. е по-голямо от настоящия бюджет, както по отношение на брутния национален доход, така и в реално изражение (т.е. коригирани спрямо инфлацията цени). Предвижда се десетократно увеличение на разходите за военна мобилност и утрояване на средствата за охрана на границите. Комисията
планира създаване и на фонд от 100 млрд. евро за възстановяването на Украйна.
Предложеният проектобюджет ще бъде обсъден в предстоящите по-късно тази година преговори между Еврокомисията, евродепутатите и Съвета на ЕС.
Фон дер Лайен успокои, че националните вноски няма да се променят, въпреки това обаче предстоят много промени, които със сигурност ще натоварят бюджетите.
Двете най-сериозни притеснения, които
посочват политици от Брюксел, са орязването на парите за земеделие
и за повишаване на стандарта на по-бедните региони в ЕС, както и централизирането на властта от Фон дер Лайен.
Предложението за съкращаване на Общата селскостопанска политика разгневи фермерите в блока, най-вече във Франция, както и основните получатели на средства от кохезионния фонд, като например Полша.
Бюджетът предвижда едва 300 милиарда евро в подкрепа на земеделците. Стойността на земеделската политика в реално изражение намалява с около 30%. Като цяло ОСП и политиката за сближаване представляват приблизително по една трета от настоящия дългосрочен бюджет.
В деня на представянето
на бюджета земеделски стопани отидоха в Брюксел без тракторите си,
но символично оставиха там ботушите си. Целта на символичната акция бе да покаже колко е важно да има силен бюджет за европейското земеделие.
Друга сериозна тревога е опитът за обвързване на еврофондовете с конкретни реформи, защото се възприема от мнозина като опит за централизиране на властта в Брюксел.
Има сериозна опасност несъгласните с Фон дер Лайен държави да бъдат „наказвани“, а лоялните към нея да бъдат „награждавани“.
Опасенията на Унгария, например, са, че
предложеният Фонд за Глобална Европа на стойност 200 милиарда евро
може да бъде използван до голяма степен за подкрепа на присъединяването на Украйна към блока. В предложението пише, че този фонд ще включва хуманитарна помощ и подкрепа за реформи и инвестиции в страни, които се стремят към присъединяване към ЕС.
Мнозина от местните и регионални лидери пък се оплакаха, че централните правителства ще получат прекомерни правомощия за управление и разпределение на средствата от ЕС чрез схемата за партньорски планове. Те са загрижени, че правителствата биха могли да накажат политическите си съперници, като им откажат достъп до средствата.
Германското правителство реагира светкавично, след като Комисията обяви предложението си. То възрази категорично срещу увеличението на бюджета на ЕС в момент, когато всички страни членки полагат неимоверни усилия да „закърпят“ националните си бюджети.
Берлин
няма да подкрепи допълнителното корпоративно данъчно облагане,
тоест налагане на данък върху големи европейски компании с годишен нетен оборот над 100 милиона евро.
Притесненията в Брюксел са, че правителството на канцлера Фридрих Мерц може да се сблъска с дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), към която принадлежат Фон дер Лайен и Мерц.
ЕНП, която има 188 депутати в 720-местния Европарламент и е най-голямата политическа група в ЕС, настоява за по-голям бюджет от сегашния и повече принос на държавите, най-вече по отношение на отбраната.
Най-доброто на предложения от Комисията бюджет е, че има много време да бъде корегиран.
