От 1 май тази година цигарите поскъпнаха с около 40–50 ст. на кутия, вследствие на втория през годината ръст на акцизите, гласуван в бюджета за 2025-та. В резултат кутия цигари, която струваше 6–6,80 лв. вече стана 6.40 – 7.30 лева. Марка популярни цигари от по-скъпите от 7.80 поскъпна до 8.20 лева.
Този втори акцизен скок трябваше да стане от началото на 2026 година, но за разюзданите харчове на хазната за тази година трябваше спешно да се търсят постъпления.
Преди това от 1 януари минималният акциз за 1000 къса цигари беше увеличен от около 194–202 лв. на 202 лв., което доведе до първото поскъпване през годината с около 6 процента. От 1 май акцизът се повиши още – до 210 лв./1000 къса. Крайният ефект е над 10 % общо увеличение.
За да разберем как увеличението на акциза с 12 лева на 1000 къса цигари се отразява на цената на една кутия, трябва да направим следното изчисление:
- Колко цигари има в една кутия?
Обикновено 20 цигари. - В колко кутии се събират 1000 цигари?
1000 цигари делено на 20 цагари в купия е равно на 50 кутии. - Колко се пада от увеличението от 12 лв. на една кутия? 12 лева разделени на 50 кутии се равнява на 0.24 лева.
Увеличението в крайната цена на цигарите обаче е по-голямо поради облагането с ДДС на новите по-високи цени. Оттам идват и увеличените приходи за бюджета като първите данни за това ще станат ясни едва през октомври.
Увеличаването на акцизите върху цигарите обаче обикновено има двустранен ефект върху бюджетните приходи.
Положителното въздействие се свежда до по-големи приходи на държавата от всяка продадена кутия, защото търсенето е сравнително нееластично (т.е. потребителите не се отказват лесно) и обемът на продажбите не намалява значително.
Отрицателно въздействие (в средносрочен и дългосрочен план) е свързано с намаляване на потреблението. То се случва при значително увеличение на цените, когато част от пушачите се отказват или намаляват пушенето. От голямо значение е и ръстът на контрабандата и сивия сектор.
Високите цени стимулират нелегалната търговия с цигари, особено в страни с по-слаби контролни механизми или при съседи с по-ниски акцизи. Така в краткосрочен план обикновено бюджетните приходи нарастват след увеличаване на акцизите, но средносрочно и дългосрочно, ако няма сериозен контрол, контрабандата може да „изяде“ част от очакваните приходи.
През последните 15 години България постепенно увеличава акцизите върху тютюневите изделия. Бюджетните приходи нарастваха, но се появиха и проблеми с контрабандата, особено в определени години. С времето, чрез подобрен контрол и кампании, контрабандата бе ограничена, а приходите стабилизирани.
През 2024 г. акцизните приходи от тютюневи изделия достигнаха близо 3.8 млрд. лв., с ръст от около 420 млн. лв. спрямо 2023-та. Това представлява около 6.4% от всички данъчни приходи в бюджета. За сравнение през 2021-ва общите приходи от акцизи върху всички тютюневи продукти (цигари, пури, тютюн, електронни устройства и др.) бяха 2.843 млрд. лв., а всички индиректни данъци (вкл. ДДС) – 3.526 млрд. лв., което формираше 8.6 % от всички държавни приходи.
Имаше периоди, когато тези приходи достигаха и над 10 процента. Конкретно за 2025 година се очаква акцизните приходи да са около 8.5 млрд. лв., от които над 4.6 млрд. лв. ще се формират от тютюневите изделия (55 % от всички акцизни приходи).
Но с това цигарените акцизи няма да спрат своя спринт. Според приетия акцизен календар, облагането на цигарите трябва да расте с 12 лв. ежегодно до 2029 година.
Нещо повече, Европейската комисия предлага увеличение на минималната данъчна ставка върху тютюневите изделия – от 90 на 215 евро за 1000 цигари и от 60 на 215 евро за килограм нарязан тютюн. Което ще доведе до сериозно поскъпване на цигарите например в Германия – от сегашните около 8,50 евро до над 12 евро за кутия, а тютюнът за свиване – от 10 на над 18 евро за пакет.
По този повод Ян Мюке от германската Федерална асоциация на тютюневата индустрия предупреждава, че подобно увеличение ще засили черния пазар. В момента вече всяка пета цигара в Германия не се облага с данък, а в страни като Великобритания този дял е над 40 процента.
Има и политическа съпротива – германският евродепутат Маркус Фербер също изтъкна, че прекомерните данъци могат да навредят на легалния бизнес и да подпомогнат контрабандата. Но пък здравни експерти подкрепят поскъпването. Според тях по-високите цени намаляват пушенето, особено сред младите. Изследвания показват, че 10% увеличение в цената води до 4% спад в потреблението.
Все още няма решение тъй като предложението на ЕК предстои да бъде обсъдено от Европейския парламент и държавите членки. Освен това Брюксел има идея да получава около 15% от тютюневите данъци, което също среща сериозна съпротива. Чуват се гласове с приходите от увеличените цигарени акцизи да се финансира изключително амбициозната отбранителна програма на Евросъюза.
Къде сме ние?
Най‑скъпите цигари в Европейския съюз са обикновено в страните с най-стриктна политика и високи акцизи — главно Ирландия, Франция, Финландия и Нидерландия. В Ирландия луксът да се пуши струва около 13–15 евро за пакет. Във Франция – средно 10.95–10.19 евро за кутия, във Финландия – около 8.60 евро и Нидерландия – около 7.16 евро.
С най‑високи акцизи (на пакет от 20 бр.) за 2024-та по данни от Tax Foundation е Ирландия – 9.92 евро, следвана от Нидерландия – 7.66 евро и Франция – 7.45 евро. България е с най-ниският акциз в ЕС – около 1.92 евро, следвана от Полша – 2.33 евро и Хърватия – 2.52 евро.
