Не може да се отрече, че туристическият бранш у нас предлага и добри услуги. Тук-там има и добри примери за съотношение на цена и качество. На много места обаче продължаваме да се сблъскваме с ловене на маймуни с трици, като в ролята на маймуните сме ние.
Ето само три причини, поради които нашето Черноморие не печели, а отблъсква туристите:
Информацията в интернет не съвпада с реалността
Приятели, с които прекарахме отпуската си в курорт на Южното Черноморие, си бяха избрали семеен хотел с чудесни отзиви и снимки в интернет. Само че при настаняването се сблъскали челно с реалността на място.
При опит за разопаковане на багажа шкафът се разпаднал на съставните си части. Същата зла участ ги постигала и с поставката за тоалетната хартия. Окало се също, че матракът не е особено чист, а на места стърчали и кълчища.
Като обяснили на рецепцията, че стаята им не става, били нахокани, че от 15 години никой не се е оплакал и че не може да искат от хотел с две звезди условия като в седемзвездния хотел Джумейра в Дубай. Все пак рецепционистката, която изпълнявала ролята и на управителка, изпратила камериерката да провери как така се е счупил толкова здрав шкаф, служил вярно от десетилетия. Служителката видяла, че картинката не е особено гостоприемна и решила да докладва на началничката си, но при опит да излезе, ръчката на бравата останала в ръката й. Наложило се да викат съсед, който хотелът ползва за домашен майстор, за да ги освободи. Заложническата драма продължила около половин час.
Така че не трябва да се доверяваме особено на отзивите в интернет, защото в много от случаите изглежда са написани от приятели или от самите собственици.
Критична липса на работна ръка
Управителят на хотела, където отсядаме от години, сподели, че проблемът с намирането на работници става все по-тежък. Цялото му семейство е заето с бизнеса, наели са и още четирима души, но, както той самият обяснява, за да се случват нещата, както трябва, са необходими още хора. Такива обаче няма. Огромна част от трудоспособното население от региона е в чужбина, защото не може да разчита на сезонна работа, за да живее.
Тази година хотелът е наел работничка от Узбекистан по програмата за внос на работна ръка в секторите с дефицит на кадри. Управителят увери, че би наел и още, но процедурата е много бюрократична и всичко ставало много трудно. Между другото, работничката от Узбекистан беше най-милия и усмихнат човек от персонала.
Ситуацията с липсата на кадри усетихме и когато посетихме препоръчан ресторант в популярен курорт. Едната сервитьорка беше баба на собственика, както самата тя ни се похвали. Възрастната жена накуцваше с единия крак, трудно чуваше и три пъти записа поръчката ни. Другата, тийнейджърка, вероятно дъщеря на собственика, всяка свободна секунда си гледаше телефона и се заливаше от смях. Е, поне готвачите бяха много добри…
Високи цени, скромни порции
И на север, и на юг по нашето Черноморие има по-евтини и по-скъпи места. Какво да кажем обаче за порциите, които преобладаващо са като за деца под седем години?
В нов арабски ресторант ни сервираха шауарма. Според менюто тя трябваше да е 350 грама, но в действителност, за да се нахрани нормален човек, трябва да си поръча поне три блюда, и то ако не е много гладен. Освен това по-голямата част от скромната „паничка“ беше натъпкана с марули и мариновани чушки от буркан.
Същите типично български морски тарикатлъци, забелязахме и с рибата и калмарите в други заведения. Набляга се на зеленината, на чертички топинг по чинията и обелки от краставица, а калмарите със сусам с лупа да ги търсиш.
По-страшна е ситуацията с топлите закуски. Натъкнахме се на кашкавалки, които явно са направени от някакъв заместващ продукт и имаха вкус на стъклена вата. Когато изстинаха пък станаха твърди като чугун. Но цената на този боклук е 5 лева.
Всяка година чуваме по телевизията експертите да обясняват, че ако туризмът иска ръст, трябва да подобри качеството. Хубаво, ама преди това май трябва да се промени нещо в мисленето на тези, които живуркат покрай него и се опитват за месец-два да се налапат за цяла година.
