Законът, с който се удължава действието на бюджета за 2025 г. и през 2026 г., вече е публикуван в „Държавен вестник“, но продължава да бъде обект на сериозни спорове. Той може да действа за срок до три месеца и регламентира събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на редовен бюджет за 2026 година. В периода на действие на закона приходите ще се събират по действащото законодателство, а разходите ще бъдат ограничени до размера на постъпилите месечни приходи. Възможността за поемане на нов държавен дълг е допустима единствено за погасяване на вече съществуващи задължения.
До приемането на т.нар. удължителен закон се стигна след масови протести, довели до оставката на правителството с премиер Росен Желязков. Недоволството на гражданите беше предизвикано от намеренията на управляващите да увеличат данъци и осигуровки с цел осигуряване на средства за значително повишаване на заплатите в редица бюджетни сектори. Опитите на управляващата коалиция да прокара непопулярните финансови мерки в парламента допълнително засилиха протестите в страната.
Въпреки това, една от най-оспорваните разпоредби от оттегления бюджет изненадващо беше включена в последния момент и в удължителния закон. Парадоксално, тя беше предложена именно от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“, която беше сред основните организатори на протестите. Става дума за индексиране на всички бюджетни заплати с инфлацията към края на 2025 г., въпреки ограниченията в Закона за публичните финанси, които при липса на редовен бюджет позволяват разходи до 1/12 от съответния месец на предходната година. Повишението на заплатите беше подкрепено единодушно от всички парламентарни партии, след като вече беше ясно, че страната върви към предсрочни избори.
Работодателските организации реагираха остро и призоваха президента и омбудсмана да сезират Конституционния съд по повод тази разпоредба. По техни изчисления напълно възможното увеличение на бюджетните заплати би струвало около 500 млн. лв. допълнителни разходи за тримесечния период. Според тях са нарушени както Законът за публичните финанси, така и Законът за нормативните актове, а Народното събрание е действало в разрез с принципите на върховенството на закона и правовата държава. Те изразиха и сериозни притеснения относно стабилността на публичните финанси, управлението на бюджетния дефицит и държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план.
Подобна позиция изрази в ефира на обществената телевизия и председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев от ГЕРБ, който определи разпоредбата като противоречаща на Закона за публичните финанси и уязвима за оспорване пред Конституционния съд. По думите му текстът е неясен и трудно приложим, тъй като едновременно предвижда запазване на заплатите без промяна и индексация с инфлацията. Добрев допусна, че при разглеждане от Конституционния съд е напълно възможно разпоредбата да бъде отменена.
Неговото изявление бе преди обнародването на закона. В публикуваните днес текстове е записано, че „достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали“.
