Тревогата около необичайно ниските нива на съхранение на газ в Европа нараства с всеки изминал ден и поставя под съмнение устойчивостта на енергийната сигурност на континента. Войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток, който е ключов коридор, през който преминава около 20% от световния втечнен природен газ, включително 6% от горивото за Европа, създават условия за нова енергийна криза. Европейските държави са изправени пред сложна комбинация от пазарни, регулаторни и политически рискове, които могат да доведат до вътрешно напрежение и конкуренция за ресурси.
Регулации под натиск
Брюксел изисква от държавите членки да поддържат газовите си резерви на 90% от капацитета преди началото на зимния сезон през ноември. Мярката бе въведена след руската инвазия в Украйна през 2022-ра. Тази година обаче по-студената от обичайното зима доведе до рязко изчерпване на запасите, които към март паднаха под 30 процента. Това поставя под въпрос възможността за навременно възстановяване на резервите, особено при рязко покачващите се цени заради войната в Близкия изток.
В отговор на нарастващото напрежение Европейската комисия обяви готовност да въведе по-голяма гъвкавост в прилагането на правилата за внос на газ. Според информация на Ройтерс целта е да се избегне ситуация, в която ограниченията върху руския газ неволно забавят или възпрепятстват доставките от алтернативни източници.
Предложените мерки включват ускорено одобрение на внос на неруски газ в рамките на 12 до 24 часа, както и административни облекчения за компаниите. Те ще могат да използват документ за множество доставки по един договор, както и да пренасочват товари с втечнен природен газ без необходимост от ново разрешение при извънредни обстоятелства, каквато е блокадата на Ормузкия проток. Но тези стъпки разкриват по-дълбок проблем.
Зад кулисите правителства и индустриални представители предупреждават, че при запазване на строгите цели за съхранение държавите могат да се впуснат в масово и едновременно изкупуване на газ. Подобен сценарий вече беше наблюдаван през 2022 г., когато в резултат от съчетанието между паническо търсене и ограничено предлагане цените надхвърлиха 300 евро за мегаватчас.
Допълнително усложнение идва от Азия, която е по-пряко зависима от доставките през Персийския залив и съответно по-агресивна в наддаването за втечнен природен газ. Това създава конкурентен натиск върху Европа, който може да доведе до парадоксална ситуация – високи цени през лятото, които обезсмислят традиционния модел на евтино складиране и скъпа зимна продажба.
Старият континент между две кризи
Европейските правителства вече започнаха да търсят алтернативни решения, включително възможността за временно облекчаване на целите за съхранение. Според източници от енергийния сектор някои държави обмислят намаляване на изискванията с до 30%, както и създаването на общ механизъм за координирани покупки на газ на ниво Европейски съюз. Подобна стъпка би могла да намали натиска върху пазара и да ограничи спекулативните практики.
Въпреки това Европейската комисия все още не е взела окончателно решение. Темата се обсъжда активно на различни нива – от срещи на енергийни министри до консултации с експерти и дипломати. Все пак институциите запазват умерен оптимизъм.
Някои гласове обаче са значително по-критични. Според представители на индустрията сегашният модел не създава достатъчни стимули за запълване на хранилищата, което подкопава сигурността на доставките. Допълнителен проблем е регулаторната рамка за втечнения природен газ, която прави европейския пазар по-малко привлекателен за износителите, тъй като този тип ресурс се насочва към най-високия оферент.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта на 17 март, че ЕС не е изправен пред непосредствен недостиг, но призна, че блокът остава силно уязвим към ценови шокове. В същото време отбеляза и напредъка в диверсификацията и увеличения дял на възобновяемите енергийни източници като фактори, които подобряват устойчивостта спрямо кризата от 2022 година.
Неговото изказване, че по-бързото изграждане на възобновяеми мощности и по-добрата свързаност между енергийните системи могат да понижат цените, очертава стратегическата посока на Брюксел, но не предлага незабавно решение. А продължаващото покачване на цените на петрола и липсата на перспектива за бързо отваряне на Ормузкия проток засилват опасенията от дългосрочен недостиг.
Анализатори изтъкват, че ако блокадата продължи до април, ефектите могат да бъдат катастрофални, особено за Европа.
Всичко това се случва, след като ЕС взе стратегическо решение през януари да прекрати напълно вноса на руски природен газ. Забраната, приета с подкрепата на мнозинството държави членки, предвижда спиране на втечнения газ до края на 2026 г. и на тръбопроводните доставки до септември 2027-а, с възможност за ограничено отлагане при извънредни обстоятелства. Новите правила забраняват подписването на нови договори с руски доставчици и изискват постепенно прекратяване на съществуващите.
Този преход, макар и стратегически обоснован, съвпада с енергийната нестабилност на световните пазари, което прави задачата още по-сложна. Европейският съюз се оказва в ситуация, в която трябва едновременно да намали зависимостта си от Русия и да се справи с глобален шок в доставките. Балансът между тези цели ще определи не само цените на енергията през следващите месеци, но и дългосрочната икономическа и политическа посока на блока.
