Акцентите в последните декларации: Биков от ГЕРБ-СДС – за всички поети рискове, Костадинов от „Възраждане“ – за „културата на омразата“

декларац, народно събрание

Ние поехме всички рискове, които можеха да бъдат поети в името на членството на България в еврозоната, а колегите от ПП-ДБ не поеха нито един. Това отбеляза Тома Биков от ГЕРБ-СДС в последната декларация, която изнесе от името на парламентарната си група в 51-ото Народно събрание, преди излизането им във ваканция заради предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 19 април.

Преди това той обърна внимание, че отиващият си парламент е бил едно от най-значимите изпитания за тяхната политическа сила. Още в начало на конституирането на парламента, трябвало да положат всички усилия за прекратяване на политическата криза с цел да не се отива на нови предсрочни избори.

Той отбеляза, че съставът на 51-вото Народно събрание е бил фрагментиран, като първо имало осем политически сили, след което те станали девет.

От нас се очакваше в тази сложна ситуация да съчетаем националния интерес, да балансираме в този парламент и, разбира се, да се съобразяваме с общественото мнение, отбеляза Биков. Той призна, че освен с напрегнатите дебати в парламента, ГЕРБ-СДС трябвало да отчита и голямата картина в света и по-конкретно радикалната трансформация на международния ред.

Той призна, че за усилията си да постигнат най-голямата си цел, а именно – България да стане член на еврозоната – са платили висока цена – сериозен обществен негатив заради влизането си в коалиция с партии с разнопосочни политически възгледи.

И въпреки това днес можем да кажем, че успяхме да изпълним нашата голяма цел в рамките на този мандат, а именно пълноправното членство на България във всички структури на ЕС, заяви Биков, след което благодари на партньорите, с които имали различни виждания по различни въпроси, но по големите теми са имали съгласие.

Биков добави, че днес поемат негативите от участието в управлението, но знаят, че са си свършили работата.

В края на декларацията той изрази надежда, че в 52-рото Народно събрание ще има повече воля за взимане на трудни решения, за водене на адекватен политически дебат и далеч по-малко обидни квалификации, игри на дребно и шеги, и закачки.

Надявам се да бъде осъзнато, че българското общество и държава се нуждаят от ново организиране на отношенията, което не може да се реши от нито една партия сама по себе си и трябва да се търси консенсус дори между онези, които иначе не биха влезли в една стая заедно, обърна внимание Тома Биков.

Накрая той пожела здраве на българските мюсюлмани, които утре – 20 март празнуват Рамазан Байрам. Така той предаде „щафетата“ на Хюсни Адем от „Алианс за права и свободи„, който изчете декларация, изцяло посветена на утрешния празник.“

Рамазан е повече от религиозен празник, той е носител на универсални човешки ценности, доброта, милосърдие, прошка и взаимна подкрепа, подчерта Адем.

Той припомни, че България имаме дълга история на съжителство между различни култури и религии, като подчерта, че тази традиция на взаимно уважение трябва да се пази и развива.

Накрая декларация от името на парламентарната си група изнесе Костадин Костадинов от „Възраждане“. В нея той определи геополитическия избор на България като „грешен“, като добави, че страната се намира в „задънена улица“ на историческото си развитие. Той отправи критики към държавното ръководство, включително към президента, като обвини институциите, че водят страната към криза и отслабване на държавността.

В декларацията си Костадинов обърна внимание, че в страната се налага „култура на омразата“, насочена срещу българския народ и всичко свързано с него – език, история, традиции и държавност. По-конкретно той имаше предвид позицията на посланика ни на Молдова – Мая Добрева, която изпратила телеграма до всички институции, в които предупредила, че не е целесъобразно парламентът да гласува декларацията, внесено от „Възраждане“ в подкрепа на българската общност в района на Тараклия.

В изказването си лидерът на „Възраждане“ отбеляза, че парламентарната му група е внесла множество предложения, които по думите му не са били разгледани или са били отхвърлени не по същество, а заради това, че са направени от неговата партия.

Лидерът на „Възраждане“ заяви, че партията му ще работи за по-силно политическо представителство на българите в чужбина, включително в Молдова и Северна Македония, чрез участие на техни представители в българския парламент. По думите му това е част от по-широка стратегия за защита на българските общности извън страната.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще се отрази ли промяната на модела „парите следват ученика“ върху резултатите на българските ученици в изследването PISA?

Подкаст