Асоциацията за управление на вземания скочи срещу констатациите и съветите на МВР във връзка с лошите колекторски практики. В свое становище до силовото ведомство асоциацията настоява, че става въпрос за отделни случаи, които не са лицето на колекторския бизнес.
„Подкрепяме усилията за информираност на гражданите относно техните права. В същото време считаме, че представената информация е едностранчива, тъй като:
· не отчита реалните задължения на гражданите, които имат такива;
· не информира за последиците от неизпълнение на финансовите задължения на гражданите;
· създава впечатление, че избягването на контакт с кредитора по повод на задължението и/или неизвършване на плащания за неговото погасяване, следва да бъде толерирано.
Дружествата за управление на вземания активно работят за:
· постигане на извънсъдебни споразумения – с цел оптимизиране на разходите за гражданите;
· разсрочване на задължения;
· намаляване на дължимите суми при определени условия;
· избягване на оскъпяващи съдебни и изпълнителни производства.
Асоциацията категорично застава срещу незаконни действия. Заплахи, заблуждаване, представяне за държавни органи или неправомерен натиск са нарушения, които трябва да се санкционират. Но тези случаи трябва да се разглеждат индивидуално, не да се използват за обобщаващи обвинения срещу целия бранш.
Призоваваме за обективен и балансиран публичен диалог, използване на проверими данни при публични изявления и сътрудничество между институции и браншови организации с цел защита както на потребителите, така и на правовия ред.
АУВ е гарант за етичните политики на своите членове. Членството в структурата е категорично обвързано с приемането и спазването на Етичен кодекс, а членовете работят по строго определени етични норми и правила.
Асоциацията е и член на FENCA – водещата европейска организация, представляваща сектора за управление на вземания, събиране и закупуване на дългове – практиките на членовете у нас са в пълно съответствие с признатите европейски норми и стандарти.“
От МВР пък предупредиха гражданите за рисковете при контакти с колекторски фирми, като обърнаха внимание на зачестили случаи на психологически натиск и агресивни практики при събиране на дългове. Посочено беше, че колекторските фирми осъществяват дейността си по два основни начина.
Първият е чрез изкупуване на несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и други. Законът позволява това чрез сключване на договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма, като по този начин вземането преминава към нея. Във втория случай колекторската фирма действа като пълномощник на кредитора. Тъй като събирането на дългове често изисква време и усилия, кредиторът възлага тази дейност на колекторска фирма, която в този случай не е носител на правата върху вземането, а действа от негово име.
От ведомството настояват, че често се наблюдават действия от страна на колекторски фирми, които граничат или дори прекрачват закона. Колекторите нерядко разчитат на страха и непознаването на закона от страна на длъжниците. В някои случаи те използват агресивни подходи – телефонни обаждания, посещения на адрес, подвеждаща информация или натиск за незабавно плащане. А ето и съветите на МВР:
► Запазете спокойствие и не вземайте решения под натиск или по време на телефонен разговор.
► Не се поддавайте на агресивен тон, заплахи или кратки срокове – това често са манипулативни практики.
► Не извършвайте плащания веднага – дори частично плащане може да се тълкува като признание на дълга.
► Не признавайте дълг по телефона, тъй като устните изявления могат да имат правни последици.
► Поискайте идентификация – име на служителя, фирмата и основанието за обаждането.
► Не предоставяйте лични данни по телефона, като ЕГН, адрес или банкова информация.
► Изискайте информацията да бъде изпратена официално – по имейл или писмо, с приложени доказателства. Колекторът е длъжен да представи документи, удостоверяващи задължението и кредитора, включително договор за цесия или пълномощно.
► Проверете дали задължението не е изтекло по давност. За периодични дългове, като сметки за ток, вода или телефон, давността е три години от датата, на която задължението е станало изискуемо.
► Не подписвайте споразумения за разсрочване без консултация, тъй като това може да възстанови изтекла давност.
► Длъжникът трябва изрично да заяви, че се позовава на изтекла давност, като това става чрез писмено възражение в съдебно производство.
► Ограничете комуникацията – имате право да изискате тя да бъде само в писмена форма и да забраните телефонни обаждания или посещения.
От МВР подчертават, че колекторските фирми нямат право на принудително събиране на дългове. Това може да се извършва единствено от съдебен изпълнител след съдебно решение.
Проверявайте на кого плащате
Ако установите, че имате дълг, който не е погасен по давност и трябва да бъде платен, е важно да проверите на кого точно дължите сумата – дали на първоначалния доставчик или на колекторската фирма. От МВР предупреждават: „Който плаща зле, плаща два пъти“.
Кога има престъпление
Самото търсене на дълг не е престъпление. Данни за извършване на престъпление има, когато т.нар. събирачи на дългове:
► отправят заплахи за саморазправа, уволнение или публично разгласяване на дълга;
► използват изнудване;
► представят се за държавни органи – полиция, съд или съдебен изпълнител;
► упражняват системен и агресивен тормоз;
► посещават дома с действия, свързани с натиск или внушения за незабавни принудителни действия.
В подобни случаи е задължително да се подаде сигнал до органите на МВР или прокуратурата. При съмнения за несъществуващ дълг или неправомерни действия от страна на колекторска фирма, от ведомството съветват гражданите да потърсят правна консултация, преди да предприемат каквито и да било действия.
