Със 153 гласа „За“ (116 на „Прогресивна България“, 12 от ГЕРБ-СДС, 14 от „Демократична България“ и 11 от „Продължаваме промяната“) депутатите приеха създаването на 5-членна Комисия за противодействие на корупцията. „Против“ гласуваха 13 депутати – от ДПС. От „Възраждане“ изобщо не участваха във вота.
Целта на внесения от Министерския съвет Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е България да изпълни ангажиментите, които е поела по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и да се съобрази с препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по плана. При представянето на законопроекта стана ясно, че поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро.
С гласувания на първо четене законопроект се предвижда един от членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията да се избира от Народното събрание, един – да се назначава от президента, по един да се определя от общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и един да се излъчва от Висшия адвокатски съвет.
Мандатът на комисията ще бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят й ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. Освен това на всеки шест месеца Антикорупционната комисия ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си.
В законопроекта са определени 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които попадат в неговия обхват, като сред тях са президентът и вицепрезидентът, народните представители, членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари.
Комисията ще работи в няколко направления – превенция на корупцията – чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави.
Предвижда се комисията да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява дали те не са в конфликт на интереси.
Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Ще има специално назначени служители, които при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, както и при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество, ще извършват оперативно- издирвателната дейност. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на комисията.
Със законопроекта се предвижда регистърът с данъчните декларации на 52 категории лица да бъде прехвърлен от сайта на Сметната палата към този на новата Антикорупционна комисия.
Предстои съставът на новата комисия да бъде избран в едномесечен срок след приемането на закона, тъй като едва след това България ще може да си получи удържаното плащане в размер на 214 544 232 евро.
За да подкрепи законопроекта, в пленарната зала беше дошъл министърът на правосъдието Николай Найденов. Той поясни, че в ретроспективен план от 2023 г. до настоящия момент са се случили две основно противоречащи си като концепция законодателни реформи в областта на борбата с корупцията. Припомни, че в края на 2023 г. бе създадена самостоятелна комисия за противодействие на корупцията, а в началото на 2026 г. същата беше закрита и нейните функции бяха разпределени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата.
Двете реформи, които се случиха, не изпълняват поетите ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост, обърна внимание министър Найденов. Той отбеляза, че основната цел на настоящия законопроект е създаването на ефективен фронт за борба срещу корупцията, който да е политически независим и да е избиран чрез прозрачни публични процедури. Според министъра само така може да бъде възстановено доверието на обществото в институциите и да бъде укрепена вярата на гажданите в демократичния ред и правовата държава.
От „Възраждане“ Петър Петров обяви, че неговата парламентарна група няма да участва в гласуването, но не защото не подкрепят борбата с корупцията, а защото смятат, че действията на комисията не са довели до ефективна борба срещу нея. Той отбеляза, че в случай на приемането на законопроекта на първо гласуване, от „Възраждане“ ще направят предложения между първо и второ четене.
Петров обърна внимание, че настоящият законопроект на 80% или 90% преповтаря текста на предходния действал закон, който бе отменен на 16 януари 2026 година. По думите му в него се запазват абсолютно същите й правомощия, начинът на действие и функции. Ето защо той прогнозира, че това ще доведе до абсолютно същите резултати, но изрази надежда, че мнозинството, макар и да възкресява стария закон, няма да върне на поста бившия й председател Антонов Славчев.
Петров изнесе данни, че в рамките на дейността си старата комисия е извършила 400-450 проверки, след което е получила около 300-350 откази от прокуратурата за образуване на досъдебно производство и така годишно са били образувани около 80 – 70 досъдебни производства.
