Напрежението между Съединените щати и други членове на НАТО подтикна страните в Европа да обмислят колективна отбрана, която е по-малко зависима от Америка, но картината е много по-различна в Азия. Вашингтон задълбочи военната координация със своите съюзници в Индо-Тихоокеанския регион през последните няколко години, като премести повече ракетни системи, изтребители и други оръжия в тази част на земното кълбо. Американците разшириха също и мащаба и сложността на съвместните обучения, за да се подготвят за потенциални кризи, като например конфликт за Тайван.
Повишените изисквания към американските военни, наложени от бойните действия срещу Иран, създадоха известни липси в Азия, като например изпращането на експедиционно звено на морската пехота в Залива от Япония. Склонността към сделки на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, включително неотдавнашните му забележки за продажбите на оръжие на Тайван като „момент за преговори“ с Китай, тревожи съюзниците и страните партньори в световен мащаб.
Но извън политическия театър, разполагането и операциите на американските военни в западната част на Тихи океан се разрастват постоянно от първата администрация на Тръмп. Всичко това е добре дошло за Токио, Сеул, Канбера и други столици в региона, които вярват, че военната мощ на американците е от решаващо значение за противодействие на предизвикателствата от Пекин и Северна Корея.
Ръководителите на отбраната очакват да чуят повече по тази тема през уикенда от министъра на отбраната на Съединените щати Пийт Хегсет, който ще направи обръщение на годишната конференция по сигурността в Сингапур на 30 май.
Гледната точка на администрацията на Тръмп, че Китай е далеч по-директно предизвикателство от Русия, работи в полза на азиатските съюзници на Вашингтон. И все пак, поддържането на ангажиментите на Америка означава правене на търговски отстъпки, разширяване на бюджетите за отбрана и дори похвали на американския лидер.
„Европейският отговор е самостоятелност и стратегическа автономност“, посочва Евън Медериос, който е бил в Съвета по сигурност на Белия дом по време на администрацията на бившия президент Барак Обама. „И имате азиатския отговор, главно Япония, Южна Корея и Австралия, който е да удвои усилията си в съюза и да се сближи със САЩ.“
Американските планове за намаляване на числеността на войските в Германия засилиха опасенията на Стария континент за ангажимента на Вашингтон към НАТО. Разгневен от липсата на подкрепа от страна на алианса за войната на Съединените щати и Израел срещу Иран, Тръмп повдигна публично въпроса за възможността да излезе от блока.
Френският президент Еманюел Макрон – един от най-силните защитници на стратегическата автономия, разширява ядрения си арсенал и оглави призивите Европа да бъде по-способна да се защитава. „Урокът, който трябва да извлечем, е да не бъдем повече зависими“, заяви Макрон през април.
Съюзниците на американците в Азия не са имунизирани срещу критиките на Тръмп, по-специално срещу оплакванията му за военните разходи и договорите, които задължават Съединените щати да ги защитават без реципрочен ангажимент. Президентът също така поиска от тях да направят повече, за да защитят корабоплаването в Ормузкия проток.
Но контрастът в тона на Белия дом и Пентагона през последните месеци по отношение на европейските и азиатските съратници е поразителен. По време на посещение в Сеул през януари, ръководителят на политиката на Пентагона Елбридж Колби определи Южна Корея като „образцов съюзник“, след като тя заяви, че ще увеличи разходите за отбрана до 3.5% от брутния вътрешен продукт. Тръмп пък похвали плановете на Австралия за инвестиции в отбраната, а по време на срещата с японския премиер Санае Такаичи през март цитира „огромната подкрепа“ на Япония „за всичко“.
Адмирал Самюел Папаро – командир на Индо-тихоокеанското командване на Съединените щати, нарече партньорите в региона „стратегически център на тежестта“ на конференция по сигурността в Хонолулу през януари. Тези съюзници стават все по-склонни да разполагат сили в региона, а не само да приемат, че САЩ ще водят.
За Япония това беше очевидно при първото разполагане на бойни войски във Филипините за годишното учение „Баликатан“ през март. Междувременно, Южна Корея и Австралия работят с американците, за да се въоръжат с ядрени подводници. През последните няколко години Съединените щати са провеждали по около 110 съвместни учения годишно със своите съмишленици от региона, според Индо-тихоокеанското командване на САЩ. Прогнозата за тази година е те да са 112, според пожелал анонимност американски военен служител.
Особено висок ръст на съвместните учения има в Япония, където американските военни са станали по-активни по югозападната островна верига, която се простира близо до Тайван. В продължение на две седмици през септември 2025-а около 19 000 японски и американски военнослужещи от морската пехота са участвали в годишно учение под името „Решителен дракон“ – над два пъти повече от приблизително 9000 войници, участвали година по-рано.
Неотдавнашните забележки на Тръмп за продажбите на оръжие на Тайван породиха нова загриженост за потенциала за регионален конфликт, който почти сигурно би привлякъл близки американски съюзници като Филипините и Япония. И все пак справянето с подобен акт без САЩ е немислимо.
„Американското лидерство е незаменимо“, каза филипинският министър на отбраната Гилберто Теодоро-младши по време на среща с Хегсет на конференцията в Сингапур миналата година.
Уклонът към сделки на американския президент е в основата на дебата сред страните от НАТО за укрепването на самостоятелността, посочва Майк Грийн – ръководител на Центъра за изследвания на Съединените щати в Сидни. Това е нещо, с което азиатските страни са по-запознати, допълва той, позовавайки се на изтеглянето на американските сили от региона през предишните десетилетия.
„Мисля, че за нашите европейски съюзници това е ново и различно“, каза Грийн. „Те не са виждали такова ниво на злоба към Европа от американското политическо ръководство от 75 или 80 години. И честно казано, според мен, в резултат на това те реагират малко прекалено.“
