Европейският съюз е на прага на едно от най-сериозните преосмисляния на отношенията си с Китай през последните десетилетия. Нарастващият внос на субсидирани китайски стоки, задълбочаващият се търговски дефицит и зависимостта на европейската индустрия от ключови китайски суровини поставят Брюксел под силен натиск да предприеме по-твърди мерки. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоява за засилване на икономическата защита на ЕС и поставянето на отношенията между Европа и Пекин на нова основа.
Темата ще бъде във фокуса на специалната среща на европейските комисари на 29 май, посветена на бъдещето на европейско-китайските отношения. Дебатът се провежда в момент, когато редица държави членки настояват за по-решителни действия срещу китайските търговски практики, които според тях подкопават конкурентоспособността на европейската икономика. В основата на спора е въпросът дали ЕС трябва да продължи да разчита на отворени пазари и търговска взаимозависимост или да премине към по-активна защита на стратегическите си индустрии.
През последните години китайският износ към Европа нарасна рязко. Според данни на Евростат вносът от Китай е достигнал 559.4 милиарда евро през 2025 г., което представлява увеличение от близо 90% спрямо 2015 година. Търговският дефицит на ЕС с Китай вече възлиза на почти 360 милиарда евро, а през първото тримесечие на 2026 г. тенденцията към разширяване на дисбаланса продължава. В същото време европейският износ към Китай намалява, което поражда сериозни опасения сред индустриалните среди в Европа.
Европейският комисар по индустрията Стефан Сежурне обяви, че ЕС подготвя разширяване на инструментите за търговска защита, включително нови мита, квоти и защитни механизми срещу нелоялна конкуренция. По думите му целта не е прекъсване на отношенията с Китай, а „реално ребалансиране“ и създаване на по-равнопоставени условия за европейските производители.
Франция е сред най-активните поддръжници на по-твърда линия срещу Пекин. Париж настоява Европейската комисия да използва по-агресивно антидъмпингови и антисубсидийни мерки, за да защити европейската индустрия от свръхевтиния китайски внос.
Германия, която традиционно защитава по-предпазлив подход заради близките си икономически връзки с Китай, също започва постепенно да променя позицията си. Германската индустрия изпитва все по-силен натиск от евтините китайски стоки, особено в производствения сектор, който дълги години беше двигател на германската икономика. В Берлин обаче все още съществуват опасения, че твърде агресивна политика може да предизвика ответни мерки от Китай и да навреди на германския износ. Въпреки това нарастващото усещане, че европейските компании губят конкурентоспособност, постепенно измества баланса в полза на по-строги действия. Анализатори отбелязват, че дори Германия започва да осъзнава, че достъпът до китайския пазар вече не е толкова свободен и печеливш, колкото преди.
Зелената икономика и индустрията на ЕС са зависими от Китай
Най-сериозните тревоги в Европа са свързани със стратегическата зависимост от китайски доставки в ключови индустрии. Особено показателен е секторът на зелените технологии. Китай осигурява почти целия внос на соларни панели в ЕС, а китайските компании контролират над 80% от световния производствен капацитет за фотоволтаични технологии. Европа се оказва в ситуация, при която зеленият ѝ преход зависи почти изцяло от производствени вериги, контролирани от Пекин.
Подобна е ситуацията и при батериите за електромобили. Китай доставя близо 90% от литиево-йонните батерии, използвани в Европа. Освен готовите продукти, ЕС е силно зависим и от китайските доставки на критични суровини. Пекин контролира почти целия износ на редкоземни магнити, използвани в електромотори, вятърни турбини и отбранителната индустрия. Магнезият, който е ключов елемент за ново поколение батерии и водородни технологии, също идва почти изцяло от Китай.
Тази зависимост създава сериозни рискове за европейската икономика и сигурност. След енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и зависимостта от руски газ, европейските институции все по-често предупреждават, че подобен сценарий не трябва да се повтори с Китай. Именно затова Европейската комисия започна да разглежда икономическата политика не само като въпрос на търговия, но и като част от стратегическата сигурност на блока.
Впрочем проблемите не се ограничават само до зелените технологии. Китайските производители навлизат агресивно и в други индустрии, включително роботика, химическа промишленост, текстил и дървесни продукти. Вносът на индустриални роботи от Китай в ЕС е нараснал с над 300% само за една година, докато цените са спаднали значително. Това поставя европейските производители в изключително трудна конкурентна позиция.
Европейската комисия вече наблюдава драстично увеличение на китайския внос на определени продукти в химическия сектор, продавани на цени далеч под европейските производствени разходи. При текстила и обувките Китай продължава да доминира европейския пазар, а при дървесните продукти Брюксел вече беше принуден да наложи защитни мита заради рязък скок на евтиния внос.
Европа между икономиката и геополитиката
Новата стратегия на Европейската комисия отразява по-дълбока промяна в мисленето на европейските лидери. Все по-често отношенията с Китай се разглеждат не само през икономическата призма, а и като геополитически въпрос. Урсула фон дер Лайен нееднократно предупреждава за т.нар. Китайски шок 2.0. За разлика от първия „китайски шок“ (2000–2010 г.), който доминираше с дрехи и евтини стоки, версия 2.0 е фокусирана върху напреднали технологии (електромобили, батерии, чипове, соларни панели и изкуствен интелект). Брюксел се опасява от ситуация, при която масираното китайско свръхпроизводство ще подкопае из основи индустриалната база на Европа.
Допълнително напрежение създават и действията на САЩ. След като Вашингтон наложи високи мита върху китайски стоки, се появиха опасения, че значителна част от китайския износ ще бъде пренасочена именно към европейските пазари. Това увеличава натиска върху Брюксел да реагира по-бързо и по-координирано.
Въпреки нарастващия консенсус, ЕС остава разделен за конкретните мерки. Испания например се дистанцира от френските предложения за по-строги ограничения, настоявайки за по-балансиран подход и запазване на диалога с Пекин. В самата Европейска комисия също има различни позиции. Част от комисарите подкрепят твърда линия, докато други смятат, че прекомерната конфронтация би могла да навреди на европейската икономика.
Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за бъдещето на европейската индустриална политика. Очаква се след годишното обръщение на Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза през септември Европейската комисия да представи конкретни предложения за нови защитни механизми. Те вероятно ще включват по-бързи процедури за налагане на мита, разширени проверки за субсидии и нови инструменти за защита на стратегически сектори.
