Европейската централна банка не може повече да третира инфлационните последици от войната в Иран като временен шок, който трябва да се изчака, заяви на 1 юни членът на банковия Изпълнителен съвет Изабел Шнабел, давайки знак, че предстоят повишения на лихвите и че броят им е Аргументът на Шнабел се основава на ключово аналитично разграничение: конфликтът с Техеран вече няма поведението на конвенционален скок на цените на енергията.
Щетите по енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки промениха ценовата динамика по по-траен начин и шокът все повече работи като глобален трус от търсенето, който повишава производствените разходи във всички области. Тази рамка е важна, защото премахва стандартното оправдание на централната банка за бездействие, а именно – че шоковете от страна на предлагането се самокоригират и трябва да бъдат проследени преди да се реагира.
С инфлационния натиск, който сега се разпространява отвъд енергетиката, нараства и рискът очакванията да се изолират от целевите параметри, смята Шнабел и призовава ЕЦБ да действа независимо от развитието на конфликта. Тя изрично отказва да определи таван за броя на необходимите лихвени повишения, заявявайки, че паричните стратези ще продължат да оценяват постъпващите данни и развитието на регионалната обстановка преди да вземат каквото и да било решение.
Коментарите на Шнабел представляват значителна промяна в тона на институцията, която преди това се облягаше на несигурността около конфликта като причина за предпазливост, а пазарите ще ги интерпретират като зелена светлина за по-ударен път на затягане през следващите месеци. Те по същество са агресивни и ще преосмислят краткосрочните очаквания за лихвените проценти на ЕЦБ. Нейното изрично изявление, че банката вече не може да гледа отвъд въздействието на инфлацията, съчетано с отказа да се постави таван на броя на необходимите увеличения, премахва по-умерената опция за изчакване, която пазарите вкарваха в цените за въздействието на конфликта.
Пазарното въздействие ще е с широк обхват. Съотношението евро/щатски долар и краткосрочните лихвени проценти в еврозоната ще бъдат основният трансмисионен механизъм, като енергоемките европейски индустриални сектори ще бъдат подложени на двоен натиск от по-високи разходи за входни ресурси и по-строги парични условия.
Променящата се позиция на ЕЦБ ще повлияе пряко на разходите по заеми, лихвените проценти по ипотеките и бизнес инвестициите: ако инфлационните очаквания се разклатят, може да се наложат по-агресивни повишения на лихвените проценти, което потенциално ще забави икономическия растеж.
