Президентът Илияна Йотова ще проведе консултации с парламентарно представените партии и коалиции в 52-рото Народно събрание, които ще представят своите номинации за състава на Централната избирателна комисия (ЦИК) във връзка с изтичането на мандата на нейните членове.
Със свой указ президентът утвърди правила за провеждането на публични консултации и процедурата за назначаване на състава на ЦИК.
Изборният кодекс предвижда конкретни правила за разпределението на местата в ЦИК съобразно парламентарното представителство на партиите и коалициите според резултатите от последните парламентарни избори.
ЦИК се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, се посочва в Изборния кодекс. За председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат назначавани лица, предложени от една и съща парламентарно представена партия или коалиция.
При назначаването на членовете на ЦИК се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започва от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в комисията, според Изборния кодекс.
ЦИК се назначава с указ на президента.
Миналата седмица от „Демократична България“ алармираха, че ДПС получава един мандат в повече за сметка на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (бел. ред. – коалицията се раздели на две парламентарни групи, но в случая съгласно Изборния кодекс се счита за една формация).
Зам.-председателят на парламентарната група Божидар Божанов коментира пред журналисти, че в указа е допусната грешка при изчисляването на квотите, като в него е предвидено „Продължаваме промяната-Демократична България“ да има двама вместо трима представители. За ДПС пък са отредени двама вместо един.
Според него грешката вероятно е дошла от това, че за пръв път от три десетилетия имаме формация с абсолютно мнозинство – “Прогресивна България”, която обаче според Изборния кодекс няма право на мнозинство в ЦИК и вместо полагащите ѝ се осем мандата, ще има седем.
Малко след това от прессекретариата на държавния глава обаче защитиха методиката: „Президентът е задължен да изпълни своето правомощие по чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс да определи правила за процедура за назначаване на състав на ЦИК само съобразно законовата рамка. В тази връзка Изборният кодекс не предоставя право на преценка на президента по какъв начин да приложи Метода на най-големия остатък (Хеър-Ниимайер). Определянето на квотите в ЦИК следва стриктно алгоритъма, предвиден в разпоредбата на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс.“
Тезата на Божанов бе подкрепена и от дългогодишния преподавател по приложна статистика проф. Красимир Калинов – бивш член на ЦИК, номиниран от ГЕРБ, в периода 2011 – 2014 година. Според него грешката се дължи на неправилно тълкуване на текста, който е в чл. 46, ал.8 от Изборния кодекс: „В него законодателят много кратко казва как да се изчислява броят на мандатите в ЦИК. Който го е изчислявал, обаче, е подходил формално, прилагайки първото изречение, без да се интересува от второто. Първото гласи, че се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Този подход работи, ако никоя партия или коалиция няма мнозинство в Народното събрание. Във второто изречение пише, че представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство, което автоматично нарушава пропорционалността на метода на най-големия остатък, ако се започне директно с него.“
