Европейската централна банка (ЕЦБ) е готова да повиши отново лихвите по заемите, заяви президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел на 12 юни – ден след като паричните стратези във Франкфурт повишиха лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам в отговор на енергийния шок в Близкия изток.
„Държим отворени всички възможности и сме готови да реагираме отново, ако се наложи“, посочва Нагел в изявление, след като ЕЦБ стана първата централна банка от Г-7, която реагира на конфликта в Персийския залив, като увеличи референтните си лихви с по 25 базови пункта на 11 юни. Енергийният шок, предизвикан от конфликта, е „силен и устойчив“ и централните банкери не можеха просто да го „прегледат“, отбелязва Нагел, добавяйки, че решението от четвъртък е „необходима стъпка“.
Високите цени на енергията, причинени от войната с Иран, тласнаха Германия обратно към стагнация и насочват инфлацията в най-голямата европейска икономика към 3% за две поредни години, предупреждава Бундесбанк в нови прогнози, публикувани на 12 юни. Според оценките й, по-голямата част от удара върху германския растеж ще стане видим едва през следващата година.
Бундесбанк понижи предвижданията си за растеж за 2027 г. с 0.5 процентни пункта до едва 0.8%, както и перспективата си за тази година от 0.6 на 0.5 процента. И двете оценки са коригирани съобразно по-големия брой работни дни през 20260а.
Очакванията на германските централни банкери за инфлацията са, че тя ще се повиши до 2.9% тази година и до 2.7% през следващата, което е доста над целевите в средносрочен план 2% годишно на ЕЦБ за еврозоната. Германският инфлационен натиск ще се охлади до 1.9% едва през 2028 г., според прогнозите на Бундесбанк.
В банковия доклад от 12 юни се отбелязва, че нещата лесно биха могли да се влошат. „Рисковете очевидно са насочени нагоре за инфлацията и надолу за икономическата активност“, предупреждават банкерите. Ако цените на петрола се повишат доста над средногодишната стойност от 96.9 долара за барел, която е в основата на базовия сценарий, това „значително ще забави растежа на БВП и рязко ще увеличи инфлацията“. В този вариант обаче е посочено, че икономическият растеж ще се завърне „постепенно“ след лятото.
Преди да започнат съвместните американско-израелски удари срещу Иран в края на февруари, германското стопанство се е възстановявало предпазливо, възпирано от повишаващите се цени на петрола и по-голямата несигурност, съобщава Бундесбанк. През второто тримесечие обаче частният сектор отново започва да се колебае, според новата прогноза.
„Спадът на БВП през летните месеци се предотвратява само от експанзионистичната фискална политика“, заявяват централните банкери, визирайки инвестициите на германското правителство в инфраструктурата на страната, финансирани от дълга, и по-високите военни разходи.
Поради стимулите се очаква фискалният дефицит на Германия да нарасне до 4.4% от БВП тази година и 4.8% през идната. „През целия прогнозен период фискалната политика осигурява силен тласък на растежа“, отбелязва Бундесбанк, добавяйки, че ще горигира нагоре ръста на БВП с общо 1.3 процентни пункта до 2028 г., с основен принос на нарастващите разходи за отбрана.
На 11 юни председателят на ЕЦБ Кристин Лагард защити категорично решението на банковия управителен съвет да повиши лихвените проценти, след като някои икономисти го определиха като „застрахователна“ политика и дори „грешка“. „Започваме да наблюдаваме разпространяване на инфлацията в цялата икономика“, каза тя.
