Британският художник, сценограф и фотограф Дейвид Хокни (David Hockney), чието творчество стана емблематично за поп арта от 60-те години на миналия век и оказа дълбоко влияние върху съвременното изкуство, почина на 88-годишна възраст. Неговият представител съобщи, че художникът е починал спокойно у дома на 11 юни, само месец преди 89-ия си рожден ден, съобщава BBC News.
Дейвид Хокни спечели международна известност с картините си на плувни басейни, които оформиха естетиката на Лос Анджелис. Творби като „По-голямо пръскане“ и „Портрет на художника (Басейн с две фигури)“ предават хедонистични сцени на любов и загуба под жаркото калифорнийско слънце. В началото на XXI век картини на Хокни се продават на рекордни за жив автор цени от десетки милиони долари. Последната е продадена на Christie’s през 2018 г. за 90,3 милиона долара, поставяйки рекорд за жив художник.
Дейвид Хокни не се е ограничавал до един-единствен стил през шестдесетгодишната си кариера. Той създава портрети, използвайки техники за фотоколаж, експериментира с абстрактни пейзажи и използва най-новите технологии, включително iPad.
Дейвид Хокни е роден в работническо семейство в Брадфорд през 1937 година. След като завършва Кралския колеж по изкуствата в Лондон, той бързо си спечелва репутация на бунтар. Още докато следва става един от основоположниците на поп арт движението във Великобритания. Хокни отказва да рисува голи тела и защитава правото да се изобразява хомосексуалността във време, когато това е престъпление във Великобритания. Известен е и като противник на забраните за пушене и човек, който многократно е отхвърлял рицарските звания.
След 1964 година прекарва дълги периоди в Съединените щати и се налага като една от водещите фигури на поп арта. През 2005 г. той се завръща от САЩ в Йоркшир, където продължава да работи дори след получения инсулт през 2012 година.
През 2000 г. в сътрудничество с физика Чарлс Фалко, Дейвид Хокни публикува обширна статия за оптическите инструменти, които след края на Средновековието са могли да бъдат използвани за улеснение от художниците. Той представя находките си по телевизията и излага подробно възгледите за съществуване на подобни техники в книга, публикувана следващата година. Идеята буди значителни реакции сред изкуствоведи, историци и по-широката публика, ставайки известна като „теза на Хокни и Фалко“ (Hockney–Falco thesis).
