През 2025–2026 г. корупционният натиск достига 41.8%, а корупционното участие – 34.7%, което представлява най-високите стойности за 27-годишната история на наблюдението у нас. Това обявиха от Центъра за изследване на демокрацията при представянето на най-новия си анализ „Защита на устоите: Укрепване на институциите срещу завладяването на държавата“ в Дома на Европа в София. Според авторите на изследването това не е временен скок, а признак за задълбочаваща се структурна ескалация на корупционните практики.
Според Системата за мониторинг на корупцията към Центъра за изследване на демокрацията на четирима от десет граждани, ползвали услугите на администрацията през последната година, е поискан подкуп или подарък. Трима от тези четирима са се съгласили.
„Към днешна дата 71% от европейците смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Почти същият дял европейци – 69%, смятат, че случаите на корупция на високо ниво в тяхната страна не се разследват и не се наказват ефективно, а в България този процент е дори по-висок – 76% от хората“. Това от своя страна обяви ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, цитирана от БНР, по време на дискусията.
Чобанова подчерта, че държавите членки на ЕС трябва да предвидят общи минимални равнища на санкциите за корупционните престъпления и да гарантират, че максималните санкции не са твърде ниски.
Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията България не е системно завладяна държава, тъй като продължава да съществува реална политическа конкуренция и институционален плурализъм. Въпреки това редица публични ресурси и процеси остават уязвими към неформални мрежи на влияние. Особено внимание е отделено на обществените поръчки, енергийния сектор и рисковете от стратегическа корупция, свързана с външно влияние.
Сред основните предизвикателства, идентифицирани в доклада, са слабият контрол върху висшата корупция, ограничената отчетност на прокуратурата, недостатъчната ефективност на механизмите за защита на подателите на сигнали и уязвимостите в системите за контрол на публичните средства.
В отговор на тези рискове Центърът за изследване на демокрацията предлага пакет от мерки до 2030 г., включително засилване на отчетността в съдебната система, по-голяма прозрачност при обществените поръчки и политическото финансиране, използване на цифрови инструменти за откриване на корупционни рискове и по-тясна координация между институциите, отговорни за финансовия контрол, санкциите и противодействието на хибридните заплахи.
Според заключенията на доклада България разполага с ограничен, но все още наличен прозорец на възможност за провеждане на реформи. Ако бъдат приложени последователно и в необходимия мащаб, предложените мерки могат да ограничат концентрацията на влияние, която подхранва завладяването на държавата, и да укрепят демократичната устойчивост на страната.
Програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов обясни защо точно в настоящия момент е важно да се говори за антикорупция: „На първо място българското правителство получи исторически мандат за противодействие на корупцията. На второ място – това е изключително сложната геоикономическа и геополитическа среда, която превръща корупцията не просто от инструмент за добро управление, а в инструмент за натиск също, инициирано от чуждестранни агенти“.
