Европейският парламент направи важна стъпка към реформата на агрохранителния сектор, след като одобри нови правила. Те целят укрепване на позицията на земеделските производители във веригата за доставки на храни и повишаване на прозрачността за потребителите. Сред най-коментираните решения е въвеждането на ясна дефиниция за понятието „месо“ и ограничаването на използването на традиционни месни наименования единствено за продукти от животински произход.
Предложението беше подкрепено с убедително мнозинство от 560 гласа „За“, срещу 75 „Против“ и 25 „Въздържал се“. Междувременно продължават дебатите за бъдещето на европейското земеделие, след години на протести на фермери в различни държави членки заради ниски изкупни цени, нарастващи производствени разходи и засилваща се конкуренция както от вносни стоки, така и от нови хранителни технологии.
Новите правила са част от по-широките усилия на Европейския съюз да подобри отношенията между производители, преработватели, търговски вериги и крайни потребители. Според Европейската комисия целта е земеделските стопани да получат по-справедлив дял от стойността на храните, които произвеждат, като същевременно се осигури по-голяма прозрачност по отношение на произхода и характера на хранителните продукти.
По-силна позиция за фермерите във веригата за доставки
Един от основните акценти в реформата е укрепването на договорните отношения между земеделските производители и купувачите на тяхната продукция. През последните години фермерските организации многократно предупреждаваха, че голяма част от добавената стойност в хранителната верига остава при преработвателите и търговците, докато производителите често са принудени да продават продукцията си на цени, които трудно покриват разходите им. Не случайно стотици ферми в блока бяха принудени да спрат работа.
Европарламентът постанови, че за да бъде ограничен този проблем, държавите трябва да създадат и публикуват онлайн референтни показатели, които да бъдат използвани при договарянето на цени между страните. Очаква се това да осигури по-голяма предвидимост и прозрачност на пазара и да намали риска от неравнопоставени договорни отношения.
Особено внимание е отделено на организациите на производителите. Новото законодателство значително разширява възможностите им за колективно договаряне. Организациите ще могат да водят директни преговори с купувачите от името на своите членове, а търговците няма да могат да заобикалят тези структури и да договарят условия директно с отделни фермери. По този начин се цели увеличаване на пазарната тежест на производителите и намаляване на дисбаланса между тях и големите търговски вериги.
Реформата предвижда и задължителен механизъм за посредничество при възникване на спорове между производители и купувачи. Според поддръжниците на новите правила това ще помогне за по-бързо решаване на конфликти и ще предотврати ситуации, при които фермерите остават без възможност за защита срещу големите играчи на пазара.
Специални мерки са предвидени и за млечния сектор, който през последните години е изправен пред значителни предизвикателства, включително колебания в цените на суровото мляко, високи производствени разходи и намаляваща рентабилност в редица региони на Европа. Новите правила въвеждат задължителни писмени договори между производители и купувачи, които трябва ясно да определят условията за доставка, ценообразуване и възможностите за преразглеждане на договорените условия.
Европейските институции разглеждат тези мерки като отговор на масовите фермерски протести, които през последните години обхванаха Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Полша и други държави. Земеделците настояваха за по-добра защита срещу нелоялни търговски практики, по-справедливи цени и по-малко бюрокрация.
Нови правила за месните наименования
Най-широк обществен отзвук обаче предизвикаха текстовете от документа, свързани с използването на наименованията за месни продукти. Европейският парламент прие определение за месо като „ядливи части от животни“ и създаде списък от термини, които ще бъдат запазени изключително за продукти от животински произход.
Сред защитените наименования попадат „говеждо“, „телешко“, „свинско“, „агнешко“, „пилешко“, „пуешко“, „патешко“, „гъше“, „котлет“, „филе“, „контрафиле“, „рибай“, „Т-бон стек“, „бекон“, „черен дроб“, „бут“, „гърди“ и редица други традиционни обозначения, използвани от десетилетия в месната индустрия.
Новите правила означават, че продукти, произведени чрез клетъчни технологии или отглеждани в лабораторни условия, няма да могат да бъдат обозначавани като месо. Същевременно се цели ограничаване на практиките, при които немесни продукти използват термини, традиционно свързвани с месната индустрия.
Според поддръжниците на решението това е необходимо за защита на потребителите от потенциално подвеждаща информация. Аргументът е, че купувачите трябва ясно да разбират какъв продукт придобиват и какъв е неговият произход. Производителите на традиционно месо също настояват, че използването на сходни наименования от алтернативни продукти може да създава объркване и да обезценява утвърдени производствени стандарти и професионални практики.
Темата е особено чувствителна заради бързото развитие на пазара на алтернативни протеини. През последното десетилетие производството на растителни заместители на месо и технологии за култивирано месо привлече инвестиции за милиарди евро и предизвика дебати относно бъдещето на хранителната индустрия.
Докато привържениците на тези технологии ги определят като възможност за намаляване на екологичния отпечатък на хранителното производство, традиционният животновъден сектор настоява за ясно разграничаване между различните категории продукти.
Новото законодателство въвежда и по-ясни правила за използването на обозначения като „справедлив“ и „равностоен“ при етикетирането на селскостопански продукти. Такива определения ще могат да бъдат използвани само при наличие на конкретни критерии, например когато даден продукт подпомага развитието на селските райони, подкрепя фермерски организации или допринася за социалната устойчивост на местните общности.
Докладчикът по законодателния пакет Селин Имарт от Европейската народна партия определи приетите текстове като „голяма победа за европейските земеделски производители“. Тя посочи след гласуването, че новите правила укрепват пазарната позиция на фермерите, подобряват правната им защита и съхраняват европейското селскостопанско наследство.
Имарт подчерта, че ограниченията върху използването на месни наименования са важна мярка за защита както на потребителите, така и на производителите от нелоялна конкуренция.
Въпреки одобрението от страна на Европейския парламент, законодателният процес все още не е приключил. Преди новите разпоредби да влязат окончателно в сила, те трябва да получат и одобрението на Съвета на Европейския съюз, където са представени правителствата на държавите членки. Ако това се случи, ЕС ще разполага с една от най-ясните регулаторни рамки както за защита на земеделските производители, така и за обозначаването на месните продукти на европейския пазар.
