Златото винаги е било магнит за неприятности. Но при цена от 5000 долара за тройунция, то привлича такива проблеми, които финансират войни. Високопоставени ръководители от златната индустрия, включително ръководството на Световния съвет по златото (WGC), бият тревога за това, което те описват като пълномащабна криза с контрабандата. Незаконните потоци от жълтия метал вече се оценяват на над 120 милиарда долара годишно, насочвани предимно от занаятчийски и дребномащабни минни операции, които действат извън всякаква регулаторна рамка. Приходите отиват директно в конфликтни зони и финансират въоръжени групировки и престъпни организации на множество континенти.
„Това е криза за международната общност“, коментира главният изпълнителен директор на WGC Дейвид Тейт, отбелязвайки, че „конфликтите, избягването на санкции и незаконното финансиране“ често вървят ръка за ръка с незаконния добив.
Ценовият проблем, който никой не искаше
Мащабът на проблема се разрасна след като цените на жълтия метал почти се удвоиха през последните две години, надхвърляйки 5000 щ. долара за тройунция в определени моменти през 2026 година. И въпреки спада през последните месеци, икономиката на незаконния златен добив стана неустоима за операции в Латинска Америка, Венецуела, Гана и други региони, където надзорът е слаб, а бедността е повсеместна и допринесе за разпалването на конфликти с насилие в Судан и в Демократична република Конго. .
Световният съвет по златото обърна специално внимание на огромния размер на тези незаконни потоци и тяхното разрушително въздействие върху легитимните пазари: 120 милиарда долара е потресаваща сума, приблизително равна на БВП на Еквадор. Тя преминава през сенчести мрежи с нулева проследимост, нулево данъчно облагане и нулево зачитане на човешката цена в двата края на веригата за доставки.
Занаятчийският и дребномащабен добив (често съкращаван като ASM), представлява по-голямата част от това незаконно предлагане. Операциите варират от миньори, работещи с ръчни инструменти, до по-организирани предприятия, които използват живак и цианид за извличане на злато от руда, тровейки водните пътища и работниците в процеса. Когато скъпоценната суровина се търгуваше под 2000 долара за тройунция, голяма част от тази дейност носеше в най-добрия случай незначителни печалби. Но при 5000 долара тя буквално е златна мина.
След рафиниране, златните кюлчета са химически идентични, което означава, че произходът им може да бъде скрит, което прави златото силно търсено от перачите на пари и престъпните банди. В тази връзка, главният изпълнителен директор на Лондонската асоциация на пазара на кюлчета (LBMA, Рут Кроуел заяви, че високите цени правят „по-спешно“ прекъсването на незаконните потоци.
Много правителства, включително на Съединените щати, Великобритания и Обединените арабски емирства, обмислят варианти за справяне с контрабандата на злато, които могат да обхващат мерки като металотърсачи при пристигане на летищата и по-строги правила за снабдяване.
В САЩ, подготвен от законодатели от двете партии законопроект на Конгреса предлага Държавният департамент да изготви стратегия за борба с незаконния добив на злато и да започне специално разследване на тази дейност във Венецуела.
Вицепремиерът на Обединеното кралство Дейвид Лами заяви на 18 юни, че Островът планира да затвърди мерките си срещу контрабандата на жълтия метал, включително чрез домакинство на среща на върха за незаконното финансиране и чрез действия на Съвместната работна група за разузнаване за пране на пари. „Със златото се злоупотребява като средство за извършване на престъпни сделки и наблюдаваме нарастваща връзка между златото и криптовалутите, за да се скрие допълнително незаконна дейност“, отбеляза Лами.
Лондон е сред най-големите центрове за търговия със скъпоценната суровина в света, с клирингови транзакции за над 220 милиарда долара на ден на извънборсовия пазар, чиито стандарти са по административното управление на LBMA. Изискванията са одобрените от LBMA кюлчета да идват от рафинерии с „почтена доставка“, които са се съгласили на редовни одити и отговарят на определени стандарти за снабдяване.
Усилията на LBMA и WGC обаче не са допринесли много за намаляване на нарастващото влияние на контрабандното злато.
Въпреки че една пета от жълтия метал в света се произвежда от занаятчийски и дребномащабни миньори, само 1% от златото с „почтена доставка“ на LBMA е от занаятчийски източници, което означава, че по-голямата част от него попада в неформални снабдителни вериги.
Бившият британски вицепремиер Доминик Рааб, който сега е ръководител на отдела за глобални въпроси в Appian Capital Advisory, заяви, че правителствата на Г-7 трябва да засилят реакцията си по въпроса. „Ако можем да накараме Г-7 да се заеме със случая… и ако имате законодателни органи… имате шанс да обърнете хода на нещата“, убеден е той. Според него, Великобритания трябва да последва примера на Съединените щати с подобно законодателство за златото.
Вносните мита в Индия постигнаха обратен резултат
През май 2026 г. индийското правителство увеличи вносните мита върху златото до 15 процента. Заявената цел беше да се ограничи вносът на жълтия метал и да се предотврати ръст на дефицита по текущата сметка на страната. Реалният резултат обаче беше контрабанден бум.
Очаква се контрабандата на злато в Индия да надхвърли 100 тона през 2026 година. За сравнение, през 2025-а тя е била приблизително 20 тона. С други думи, това е петкратно увеличение за една година, почти в пълна корелация с увеличението на вносните налози.
Митото от 15% създава прост арбитраж. Купувайте злато в международен план на световната цена, внасяйте го контрабандно в Индия, продавайте го с малка отстъпка от официалната цена, включваща мито, и прибирайте разликата. При текущите цени на суровината, дори малък процентен марж се превръща в огромни абсолютни печалби на килограм.
Какво означава това за инвеститорите
Кризата с контрабандата въвежда слой риск на пазара на злато, а 120 милиарда долара годишни незаконни потоци представляват значителна част от общия му обем, защото тези нерегулирани доставки създава ценови изкривявания, които са почти невъзможни за моделиране.
Когато значителен дял от световните доставки на злато се движат през мрежи, които не отчитат сделки, не плащат данъци и не спазват разпоредбите за борба с прането на пари, механизмът за определяне на цените на пазара работи на базата на непълна информация. Легитимните вериги за доставки са подкопавани от контрабанден метал, който навлиза на пазара на цени под пазарните, тъй като незаконните оператори не поемат регулаторните, екологичните или трудовите разходи, задължителния за легалния бизнес.
Това оказва натиск върху маржовете на публично търгуваните златодобивни компании, което може да се отрази в отчетите за печалбите и цените на акциите в целия сектор. Инвеститорите, които следят този сектор, трябва да обърнат голямо внимание на регулаторните промени в Индия, променящите се изисквания на Европейския съюз за надлежна проверка за веригите за доставки на минерали и всички стъпки на големите рафинерии за затягане на стандартите им за снабдяване.
