КТ „Подкрепа“ настоява за регулярен мониторинг на доходите и мерки за защита на покупателната способност на работещите. На пресконференция синдикатът представи пакет от предложения в подкрепа на заетите и призова за изработването на устойчиви планове за управление на кризи, насочени към най-уязвимите групи.
Сред основните искания са въвеждането на необлагаем минимум, равен поне на размера на минималната работна заплата, по-справедливо имуществено облагане, ограничаване на данъчните неравенства и премахване на тавана на осигурителния доход. От синдиката подчертаха необходимостта от дългосрочен план за икономическо развитие с хоризонт от три до десет години, който да намали регионалните дисбаланси.
Според данни на КТ „Подкрепа“ България е сред страните с висок дял на нископлатените работници – 26,8% при средно 14,7% за Европейския съюз. Делът на работещите бедни у нас достига 11,8% при 8,3% средно за ЕС.
Главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев посочи, че в страната съществуват сериозни неравенства в доходите и значителна разлика между разполагаемите средства на най-богатите и най-бедните домакинства.
От КТ „Подкрепа“ настояват и за по-активна роля на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на стратегически политики. Президентът на синдиката Димитър Манолов и Атанас Кацарчев очакват в близко време заседание на съвета във връзка с подготовката на държавния бюджет за 2026 година
По думите на Кацарчев, тристранният диалог в момента не функционира ефективно, тъй като работодателите и синдикатите често трябва да постигат съгласие по теми, по които позициите им трудно се сближават, като минималните работни заплати и колективното трудово договаряне.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов призова за цялостен и конструктивен разговор по темите за възнагражденията и осигуряването на държавните служители, вместо за приемане на частични решения.









